Посадени криле

Ваня Банчева, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София


за проекта


Сакралното пространство, посветено на артиста Кристо Явашев, се намира близо до пресечката на ул. „Раковски“ и ул. „Гурко“ в София. Първоначално мислено като галерия, пространството се превръща в обобщена експозиция на творческата философия на артиста.

Творчеството на Кристо еТворчество на свободата“. Той създава контекстуално вкоренена свобода. Творбите му са неразривно обвързани с характерни точки от местата, за които са мислени. Но същевременно са освободени: от рационалност, притежател, от продължително веществено съществуване. Така той „посажда крилете“ на свободолюбивия си дух на точното място и силно ги обвързва с него. За него значенията се преобръщат: корените (спомените) стават преходни, а крилете (миговете свобода) се явяват вечни. Този момент на преобръщане на ценностите всъщност е решението му за бягство от родината. Преминаването на границата е прераждането за него и за разбиранията му. Той често казва за себе си, че все още не е решил какъв е. Точно като дете. За детето все още нищо не е решено. Безброй възможности стоят на пътя му.

Неговата цел не е творбите му да го надживеят. Просто иска да постигне убежденията си. За това разчита на първото впечатление, което остава завинаги в съзнанието ни, когато усетим негово произведение. Също както детските спомени са най-силни, защото са първи. Те изглеждат съвършени, светли и утопични, сякаш са ни се случили, докато сме били в друг, въображаем свят.

Парадоксът в ситуацията, който да отговаря на противоречивите „посадени криле“ е в единствената чужда на средата сграда, която, със своята затвореност, не изпълнява дори основната си функция – информационен център на Министерството на отбраната, който не дава никаква информация. Това е сграда–остров на фона на културното наследство, с което е обградена. На фасадата откъм ул. „Гурко“ има една специалната ниша – портал към друг, противоположен на нашия свят, който отговаря на противоречивите разбирания на Кристо за творчеството. В тази ниша си навън, но сякаш си вътре, с гръб си към оживената улица, а сякаш си с лице, поглеждаш нагоре, а виждаш долу, наблюдаваш, но и биваш наблюдаван. Освен това единствено там от контура на цялата сграда е започнало откриване на основите, подсказващи за тайно съществуващ подземен свят.

Тук граница се явява земната повърхност. Тя е хоризонтът между два свята. В нашия горен свят този информационен център не дава информация, той остава просто една черупка без съдържание. А черупките характеризират различията в света. Така докато горе е светът на различията, долу е свят на еднородност. Там е потъналото съдържание на информационния център. Подземният свят е безграничен. Тук са двигателите на света. Двигателят на живота е детството, а двигателите на света са децата. Като това заключение е повлияно от детското в творчеството на Кристо – преходността на творбите и първото впечатление от тях и неопределеността –  безграничните възможности пред твореца.

Проявлението на детството се разкрива под основите. Това са овеществените сенки на балони, издигали се нагоре до границата между двата свята. Този хоризонт няма материалност. Той се определя единствено от човешките очи. За това слизането в нишата е на -1,60 м (нивото на очите). Така балоните, проявление на детството, поддържат информационния център в сегашното му положение.

Автор


Ваня Банчева

Възраст: 23

Университет: Университет по архитектура, строителство и геодезия

Специалност: Архитектура

Година на обучение: 5-а