Пазар в София

Боян Стоянов, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София


за проекта


Град София е ярък пример за силно урбанизирана и замърсена среда. Нарастващата концентрация на хора води до компромиси в урбанистичните планировки, в резултат на които се редуцират свободните площи и зелени пространства в града- малкото останало до нас естествено и натурално в съвременното ежедневие.

Тези и редица други фактори би трябвало да ни карат да се замислим върху всяка една наша намеса в този контекст.

Заданието е за пазар в района на кв.„Овча купел”,пресечката на ул. „Киевска” и ул. „Паскал Тодоров” с ул. „ Околовръстен път”.

Основното търсене към функцията на пазара е пространството да придобие характер на обществено пространство. С други думи, да дава възможност на хората да се задържат там, да се срещнат, да поговорят и отпочинат.

Същинската сграда е повдигната 4м. от нивото на земята. Това позволява на приземното пространство да остане открито, отворено и общо за града и квартала, приканва хората да го припознаят като свое.  Пазарът е третиран като парково пространство- има зелени кътове, които са комбинирани със сергии.

Проектното решение не предлага класическия тип затворен магазин, вместо това са разработени 4 типа сергии, всеки от тях е пригоден за конкретно пространство в комплекса. Всички видове са изработени от слепена дървесина (черупка) и бели MDF плоскости(за вътрешността). Общото във всички сергийни зони е, че са организирани островно, което дава възможност за достъпност от всички страни. Тази подредба от една страна задържа и увлича посетителите, но и оставя различен спомен у тях след всяко минаване.

Автомобилите са друг проблем в градската среда, техният непредвиден брой превзема облика на града и превръща пешеходните пътеки в паркинг зони. Подземното ниво изпълнява функция на паркинг, това позволява средата горе да остане изцяло пешеходна, максимално естествена и достъпна.

 От нивото на паркинга(-3.50)  се задава началото на вътрешните дворове, продължаващи нагоре като атриуми. Около тях е организирана цялата подреба и логика на пространствата. Тези, и другите зелени кътове в проекта, предоставят това, което липсва на човек в големия град, а именно свобода, спокойствие и време за почовка.

Подземната част на сградата е от монолитен стоманобетон- колони с кръгло сечение, над които е стъпила стоманобетонна плоча с безгредова конструкция, носещи стени по периферията и стоманобетонно ядро. Ядрото помещава складови пространства, WC за горните нива и малка административна зона, а също и вертикалната комуникация за зареждане на магазините- асансьори и стълби.

Последното ниво (+3.75) е организирано със сергии, ориентирани в средата, кътове за почивка и сепарета по периферията, гледащи към градините и цветарниците. Тази част е решена изцяло с френско остъклявъне, създаващо усещане за простор и дълбочина. Витрините позволяват сградата да се отвори и да стане едно цяло с растителността, която я обгражда.

Стоманената носеща конструкция задава силуета на горната част от сградата. Тя затваря, изскачайки навън конзолно, което оставя нужното пространство за цветарниците на второто ниво.

Фасадната облицовка е от перфорирана ламарина. Тя обрамчва целия контур на имота и обособява цялостен и обобщен вид на сградата. Друго предимство е, че­­­ изолира имота от външните фактори, позволявайки на пространството да заработи като един цялостен организъм.

Автор


Боян Стоянов

Възраст: 22

Университет: Университет по архитектура, строителство и геодезия

Специалност: Архитектура

Година на обучение: 3-а