Ex Machina Комплекс

Димитър Стойнев, Manchester School of Architecture, Манчестър, Великобритания


за проекта


Ситуиран в сърцето на летище Манчестър, Ex Machina Комплекс е сграда със смесена употреба, която включва изследователски център за роботика, изложбено пространство,  автогара, железопътна гара и възли  за връзка между терминалните сгради.

Ex Machina Гара е главен транспортен център обслужващ хиляди пътници ежедневно.

Ex Machina Лаборатории е пространство за иновация, креативност и високотехнологични изобретения. Локацията дава възможност за обмен на интелектуален ресурс от целия свят – учените могат лесно да достигат от и до всяка точка на света, да разработват или проследяват развитието на   своите проекти. Ex Machina ще бъде сборен център за специалисти в областта на роботиката от цял свят.

Ex Machina Галерия цели да впечатли и вдъхнови посетителите на   Манчестър, показвайки интелектуалния ресурс, който градът предлага в областта на роботиката и механиката.

Структурата на Ex Machina е манифест и на функцията на сградата. Екзоскелетът е вдъхновен от роботиката и механиката. Той се базира на елементи от истински роботи . Ето защо главната структура на сградата изразява идеята за динамика , съобразена с технологичните иновации, от една страна, и околната среда, от друга. Стоманените арки- държат стоманените профили и панелите на сградата. Панелите на сградата са комбинация от двоен стъклопакет и от лято стъкло, което пропуска по-приглушена светлина,  създавайки по-голям контрол на осветеността на интериора. Тъй като сградата ще бъде забележителност за посетителите на Манчестър и ще бъде възприемана както от земно ниво, така и от въздуха е важно,   наборът от материали да направи архитектурно заявление, без да нарушава околната среда. Чрез употребата на панелите от лято стъкло  масата на леката структура ще изглежда солидна отвън през деня, като същевременно пропуска естествена светлина в сградата, а през нощта интериорното осветление ще създаде мека светлина, филтрирана през панелите.

Ex Machina манифестира своята същност на технологичен комплекс чрез фасадата си. Сградата може да се трансформира в зависимост от метеорологичните условия, потреблението на енергия и желанието на потребителя. За целта към конструкцията се прикрепят екологични панели, които се монтират и закрепят от роботи и дронове. За акумулиране на енергия има три вида панели- фотоволтаични, вятърни и  звукови. При слънчево време и по-голяма консумация на енергия ще бъдат инсталирани фотоволтаични панели.  Още един начин за произвеждане на електроенергия е чрез вятърните панели. Тези панели се състоят от множество малки вятърни генератори. Всяка турбина може да се регулира спрямо силата на вятъра. При прекалено силен вятър турбините ще се прибират в панела, което ще ги предпазва от повреда. Последният начин за генериране на енергия чрез екологичните панели е звуковият панел.  На локация с такова звуково замърсяване този панел ще бъде особено ефикасен. Панелът се състои от сърцевина, която използва пизоелектрическите свойства на Цинковия оксид под формата на нано-пръчици, за да генерира енергия от вибрации и звук. Използвайки идеите от биомимикрията, панелът взима идеята от ушите на лисицата, така че формата му  увеличава интензивността на звуковите вълни и усилва силата на звука в сърцевината му, за да се произведе повече енергия. Поради голямата покривна площ, произведената енергия вероятно ще надхвърли нуждите на обитателите и прекомерната енергия ще се използва в сградите на терминалите.

При завишени нива на CO2 роботите ще инсталират панели за пречистване на замърсения въздух. Тези панели са направени от леката пластмаса Prosolve 370e, която е покрита с много тънък слой от титаниев диоксид (Ti02). Панелите имат фотоволтаични и антимикробни свойства. При нагряването им титаниевият диоксид неутрализира въглеродните емисии и други токсини и ги разпада на безвредни вещества.  Покривният слой разлага смога до вода и калциев нитрат, който се измива при следващия дъжд.

На последно място, когато потребителите се нуждаят от по-голям контрол на светлината, роботите ще инсталират засенчващи панели. Тези панели са направени от термобиметал, който при нагряване се разширява и предоставя нужната сянка на потребителите, а при изстудяване металът отново се свива.

По този начин Ex Machina Комплекс ще има непрестанно променяща се фасадна система, имитираща кожата на жив организъм. Фасадата ще рефлектира на природните условия и на употребата на сградата, манифестирайки същността й и идеята за устойчивост.

Автор


Димитър Стойнев

Университет: Manchester School of Architecture

Специалност: Архитектура

Година на обучение: 3-а