Ex Machina Комплекс

Димитър Стойнев, Manchester School of Architecture, Манчестър, Великобритания


за проекта


Ситуиран в сърцето на летище Манчестър, Ex Machina Комплекс е сграда със смесена употреба, която включва изследователски център за роботика, изложбено пространство,  автогара, железопътна гара и възли  за връзка между терминалните сгради.

Ex Machina Гара е главен транспортен център обслужващ хиляди пътници ежедневно.

Ex Machina Лаборатории е пространство за иновация, креативност и високотехнологични изобретения. Локацията дава възможност за обмен на интелектуален ресурс от целия свят – учените могат лесно да достигат от и до всяка точка на света, да разработват или проследяват развитието на   своите проекти. Ex Machina ще бъде сборен център за специалисти в областта на роботиката от цял свят.

Ex Machina Галерия цели да впечатли и вдъхнови посетителите на   Манчестър, показвайки интелектуалния ресурс, който градът предлага в областта на роботиката и механиката.

Формата на Ex Machina    логически следва различните   функции на комплекса (гара, изложбено пространство и лаборатории), съобразена е  със съществуващата в непосредствена близост градска фабрика и пешеходни връзки между терминалите ,от една страна, и автобусните и гаровите изходи, от друга. Различните  сектори на сградата са  оформени съобразно логиката на човекопотока. Пространството с минимален брой  преминаващи пътници в средата  на комплекса е превърнато във вътрешен двор, който се използва за пасивни и устойчиви дизайн решения: достъп на естествена светлина в интериора на сградата; пасивна вентилация; събиране на дъждовна вода.

Формата на Ex Machina    е следствие и от анализа на  околната среда .   Следствие на слънчевия анализ са изрязаните и загладени  ръбове на сградата, като  се цели минимализирането на ефекта на хвърлената сянка, създава се оптимално проникване на слънчева светлина във вътрешните пространства. Анализът на преобладаващия вятър определя формата на сградата, така че структурата да може да издържи на природните сили.

Тъй като комплексът се намира на летище - място със силно въздушно и звуково замърсяване, пасивната вентилация е трудно постижима. Като решение се  използва промяна на нивата на различните сегменти от сградата, в следствие на което преобладаващият вятър създава въздушна турбулентност във вътрешния двор. По този начин въздухът там е в непрестанен обмен. Този обмен и  в комбинация с ефекта на охлаждане чрез изпарение от изкуственото езерце се използва и за охлаждане на сградата  на принципа засмукване на охладен въздух и въвеждането му във вътрешните пространства. Изкуственото езерце във вътрешния двор се използва и за събиране на дъждовна вода. Тази вода се филтрира и се използва в сградата.

Структурата на Ex Machina е манифест и на функцията на сградата. Екзоскелетът е вдъхновен от роботиката и механиката. Той се базира на елементи от истински роботи . Ето защо главната структура на сградата изразява идеята за динамика , съобразена с технологичните иновации, от една страна, и околната среда, от друга. Стоманените арки- държат стоманените профили и панелите на сградата. Панелите на сградата са комбинация от двоен стъклопакет и от лято стъкло, което пропуска по-приглушена светлина,  създавайки по-голям контрол на осветеността на интериора. Тъй като сградата ще бъде забележителност за посетителите на Манчестър и ще бъде възприемана както от земно ниво, така и от въздуха е важно,   наборът от материали да направи архитектурно заявление, без да нарушава околната среда. Чрез употребата на панелите от лято стъкло  масата на леката структура ще изглежда солидна отвън през деня, като същевременно пропуска естествена светлина в сградата, а през нощта интериорното осветление ще създаде мека светлина, филтрирана през панелите.

Ex Machina манифестира своята същност на технологичен комплекс чрез фасадата си. Сградата може да се трансформира в зависимост от метеорологичните условия, потреблението на енергия и желанието на потребителя. За целта към конструкцията се прикрепят екологични панели, които се монтират и закрепят от роботи и дронове. За акумулиране на енергия има три вида панели- фотоволтаични, вятърни и  звукови панели. Поради голямата покривна площ, произведената енергия вероятно ще надхвърли нуждите на обитателите и прекомерната енергия ще се използва в сградите на терминалите. При завишени нива на CO2 роботите ще инсталират панели за пречистване на замърсения въздух. На последно място, когато потребителите се нуждаят от по-голям контрол на светлината, роботите ще инсталират засенчващи панели. По този начин Ex Machina Комплекс ще има непрестанно променяща се фасадна система, имитираща кожата на жив организъм.

Автор


Димитър Стойнев

Университет: Manchester School of Architecture

Специалност: Архитектура

Година на обучение: 3-а