Музей в Созопол

Боян Стоянов, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София


за проекта


Концепцията на проекта е повлияна от характерната за локацията природна среда, атмосфера и история. Мястото е в сърцето на Созопол - Стария град и по-точно скалите до него.

Поглеждайки назад в историята, виждаме множеството геологически промени деформирали и изменили земната повърхност, превръщайки я в това, което виждаме днес. Силата и напорът, на морето, постепенно са оказвали влияние, като са отнемали и изяждали от скалата. Идеята е формата на сградата  да подскаже за предполагаемия облик на скалата отпреди.

Материлите, избрани в проектното решение на музея, са съобразени с характерните материали за къщите в стария град- камък отдолу и дърво горе. Сградата представя един модерен поглед над двата материала, използват се габиони в първите нива и трансперентна дървена конструкция в горните.

Музеят помещава 5 зали, съгласувани и преливащи една в друга, без масивни прегради помежду им. Ориентирани са около „вътрешния двор”- стъклена капсула, в която е уловен сегмент от морето. Всяка от залите постепенно смъква нивото си, следвайки терена. Макар и предвидени предимно за  постоянни експозиции, пространствата са гъвкави, като функция, благодарение на модулните метални рамки в тавана,  монтирани по 4 между колоните. Рамките носят преградните пана (завеси),които  дават възможност за прегрупиране и отделяне на пространствата. Хората могат да се подвеждат по различен начин и всяко преминаване да оставя отделен спомен и преживяване.

Важна част от проекта е връзката с природата, не само в екстериора, а и в интериора, затова скалите, попадащи вътре, са запазени и оставени в естествения им вид. Покрай тях е разположен и първият кът за отдих и вдъхновение на посетителите (ниво -5.00м). Той е в края на обиколката на музея. След него посетителите се отправят към асансьорите, които водят или към изхода (ниво 0.00)- тераса с панорамна гледка или към покривната тераса(ниво +3.75).

Покривната тераса интерпретира горната дървена част от традиционната созополската къща. Конструкцията е изцяло сглобяема и съставена от модулни единици. Тя създава усещане за трансперентност и наслояване.

 Освен основната функция,  сградата помещава открито заведение- кафе/бар,
независима галерия и зала за пърформанс, кино прожекции, лекции и други събития.

В проекта се търси взаимодействието на сградата с околната среда. Целта е да я допълни по такъв начин, че да се превърне в естествена част от самата нея.

Автор


Боян Стоянов

Възраст: 22

Университет: Университет по архитектура, строителство и геодезия

Специалност: Архитектура

Година на обучение: 3-а