Самокомпозирана среда

Пламен Кьосовски, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София


за проекта


„Самокомпозирана среда“

Идеята е резултат от „търпеливо изслушване“ на звуците от средата, комбинирано с това уникално и до голяма степен субективно усещане, породено от мястото у мен.     Смисълът й се изразява в това да създам архитектурна форма, извлечена от звуците на средата и това, което съм чул и изживял в тях. От тук идва и заглавието на проекта – „Самокомпозирана среда“.

            Това което чувам в звуците носи основния метафоричен контекст на инсталацията, а начина, по който тези звуци се трансформират в материалност – нейният експериментален характер.

            Основните звуци са от хората и уличния трафик, но след по внимателно изследване зад тях се чуват, птици „заклещени“ в сивите градски шумове. Смисълът, който песента на птиците носи в себе си е за историята на това място , за неговата същност и вечност. Градските шумове носят метафоричния смисъл на „клетка“, изграждаща се около „сърцето“ на средата.

            Изразяването на идеята се състои в създаване на хетерогенна система от динамичен елемент – „ сърце“ – форма променяща се постоянно от песента на птиците. Тя е динамична, защото изразява стремеж към възстановяване на нарушено равновесие между природата и културата. Културата е немислима без идеята за природата. Другият елемент от системата е статичен и е породен от градските шумове. Неговата форма също е образувана от динамични процеси, но е „застинала“. Статичнаа е защото изразява кратък момент. Момент, който ще се опитам да опиша със сравнение. Този миг, в който човек „държи“ в ръцете си сърце и има възможността да се превърне или в убиец или в даряващ живот. Цялостното метафорично значение на системата е за „птица в клетка“.

            Морфологичните особености на структурата са определени от принципите на киматиката, която в най - общия случай е трансформация на звукови вълни във визуален образ. Киматичното действие е компютърно симулирано с елементи (терен) и звуци от конкретното място. Може да се каже че чрез тази експериментална симулация се извършва трансформация от извлечена от мястото форма(характеристика) в придадена такава.

            Крайната цел на архитектурната форма е да въздейства на публиката. В конкретния случай тази форма е „огледало“ на техните действия, водещо до противоречиви преживявания.

Автор


Пламен Кьосовски

Университет: Университет по архитектура, строителство и геодезия

Специалност: Архитектура

Година на обучение: 6-а