КЛАСНАТА СТАЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДОМА И СРЕДА НА ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ ЕМОЦИИ

Иван Василев, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София


за проекта


КЛАСНАТА СТАЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДОМА И СРЕДА НА ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ ЕМОЦИИ

Училището и в частност класната стая като негова естествена функционална единица е място, в което детето започва изграждането си като социална личност и част от колектива - клас, микро-образ на обществото, с което то ще се сблъска когато порасне. Съдейки по опита от собственото си детство, както и от многобройните примери край нас, класната стая от отправна точка за интелектуално и социално формиране на човека се е превърнала в едно пространство на дисциплина, донякъде елитарно, обособено място на изучаване на съответните предмети. В последните години, с навлизането на все повече примери от САЩ и Европа, се налага проблемът за предимствата и недостатъците в традиционно-консервативната форма на преподаване, за социалната компонента на началното образование в разрез с приетата методика и отражението на една евентуална промяна върху архитектурата на училището.
 
СОЦИАЛНА СТРУКТУРА НА КЛАСА БАЗА ЗА ФУНКЦИОНАЛНО ФОРМИРАНЕ НА КЛАСНИТЕ СТАИ

Изследвайки етологията на човек като социално същество, лесно можем да стигнем до редица изводи за неговото поведение, свързано с колективни прояви, пораждащи различни положителни и отрицателни емоции. От особена важност е правилния психологически подход към колективните прояви в детска възраст, които могат да бъдат моделирани в правилна насока чрез “подходяща” архитектура. Неизбежно след създаването на формална група (клас) наброяваща 20 или повече деца, тя бива разделена на неформални подгрупи и микроколективи, оставащи като статични суб-общности в цялото. Традиционната форма на обучение не отделя внимание на тези факти, а третира класа като хомогенен, което води до конфликтност и принуда в отношенията.
 
ПОГЛЕД НАД УЧИЛИЩНАТА СГРАДА, РАЗЛИЧЕН ОТ ТРАДИЦИОННИЯ

В настоящия проект, представляващ концептуално решение на училищна сграда за начално образование, е представен цялостен подход към структуриране на функции и съответните им пространства, обхващащ всички дейности и потребности на децата на възраст от 7 до 11-12 години. Водещ мотив в него е структурата на класната стая като мултифункционално пространство, осъществяващо образователна, социална, културна и развлекателна дейност и обхващащо напълно ежедневието на учениците. Цели се интегриране и отъждествяване на училищното с домашното пространство и изграждане на училището като своебразен втори колективен дом за всяко от децата - място в което те да прекарват преобладаващата част от ежедневието си.

Всяка от стаите представлява система от малко зално пространство с галерия и вътрешна стълба. На долното (основно) ниво е съсредоточена образователната дейност в общоприетия смисъл на думата - зала с маси и места за сядане, учителска катедра , бяла дъска, мултимедиен проектор и пр. Традиционният чин или двойна масичка са заменени с по-големи ниски маси за по 4 деца всяка. Фронта за сядане е извит в полукръгла дъга и предполага обръщането на децата с малък ъгъл едно към друго и съсредоточаване на работни ядра от 4ма ученици при всяка от масите. На второ ниво се развива галерия с удобни места за сядане и масички за четене и самостоятелна подготовка. Така оформения читателски кът е снабден с малка библиотека и учебни помагала, подходящи за аудиторията..

Автор


Иван Василев

Университет: Университет по архитектура, строителство и геодезия

Специалност: Архитектура

Година на обучение: 5-а