Учебен комплекс Национална художествена академия

Цвети Стойчева, Нов Български Университет, София


за проекта


ИСТОРИЯ

Градоустройственото и архитектурното оформяне на пространството около храм-паметника „Св. Александър Невски“ започва с проектите на арх. Лазаров от 1904г. и 1907г.  Устойчивостта  през годините се доказва с респекта, който изпитват градостроителите в по-късно време, съхранили основните характеристики на композицията и мащаба на оригиналната идея. От друга страна, поради различни обстоятелства, устройственото решение за кв. 499 остава незавършено.

Изграждането на сградата на Национална художествена академия започва през 1906г. по проект на арх. Смирнов. Проектът е преосмислен и частично реализиран в духа на модернизнма, но полуразрушен при бомбандировки.

Липсата на убедителна реализация до този момент обуславя необходимостта от продължаване на проучванията за оформяне на това емблематично пространство.

Днес НХА разполага с няколко сгради, разположени далеч една от друга.

След разширението на сградата Академията ще има възможност да се установи на едно място.

ТЕРИТОРИЯ

Сградата на НХА, ситуирана на ъгъла на ул. „Шипка“ и бул. „Васил Левски“, притежава статут на архитектурно-строителен паметник на културата - недвижима културна ценност категория „национално значение“.

Обектът се намира в територия със статут на групов паметник на културата „Зона на исторически развилия се обществен градски център“. Сградата попада и в обхвата на II-ра защитена зона на историко-археологически резерват „Сердика-Средец“.

Северната сграда не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН.

Мястото се характеризира с културни пластове от различни периоди.

ФОРМООБРАЗУВАНЕ И КОМПОЗИЦИЯ

Предложението за формообразуване е главно подчинено на градоустройствени показатели:

  • освобождаване от съществуващите постройки без културно-историческа стойност, които не са част от първоначалния проект за мястото;
  • застрояване по контура на терена, включващо сградата на НХА,  подчинено на силуета към площад Александър Невски;
  • изравняване с кота корниз на Национална галерия за чуждестранно изкуство, отново целящо хармония със силуета на околните сгради;
  • разсичане на композицията на четири части  по две перпендикуляни оси, размерът на фасадата съществуващата сграда на Ректората е използван като модул на провеждане на симетрия в композицията.

Създава се вътрешно площадно пространство, по осите проникват въздух и зеленина. В центъра е маркиран стъкления обем на подземния атриум, обединяващ пространствено на ниво -1 сградите в обща структура.

Новата застройка влиза в мащаба на Ректората и съседните сгради.

ТИПОЛОГИЯ

Плановата схема на комплекса е на принципа ядро и периферия (обслужващ коридор около комуникационно ядро, ателиета и кабинети по периферията, фоайета гледащи към вътрешния двор). Принципът е проведен както в ситуационното решение, така и в отделните корпуси.

ПЛАНОВО РЕШЕНИЕ

Идеята е създаване на самостоятелни обеми със специфични функции, работещи като цялостен комплекс:

  • Ректорат, включващ помещения за ректор, декани, заседателни зали, администрация;
  • Корпус “Приложни изкуства” и корпус “Изящни изкуства”, включващи ателиета, кабинети, лекционни зали;
  • Корпус с обществени функции, включващ актова зала, ресторант, книжарница и библиотека;

Подземното експозиционно пространство - атриум -  е топла връзка между четирите обема на ниво -1 с естествено осветление и самостоятелен вход от вътрешния двор.

АРХИТЕКТУРА

Търси се минималистичен архитектурен изказ в стремеж за отразяване на културната субстанция в заобикалящата знакова среда.

В обемното фасадно решение е избрана двойна фасада. Обвивката на сградата не подсказва за вътрешното съдържание.

Растерът на решетката е във връзка с ослънчаването и функционалното предназначение на помещенията.

МАТЕРИАЛИ

При избора на материали умишлено е търсена контекстуална връзка с околните сгради.

Неравноделното членение на фасадите напомня дърветата в гората, ествените материали са взети от природата и превръщат сградите от комплекса в ненатрапващ се нов обект в тази изключително деликатна среда.

Автор


Цвети Стойчева

Университет: Университет по архитектура, строителство и геодезия

Специалност: Архитектура

Година на обучение: Година на завършване: 2016 г.