Проект 36: Университетски кампус

Божена Вълчева, НБУ, София


за проекта


Концепция:

Настоящата разработка цели създаване на нов, съвременен и липсващ на територията на град София Технически Университетски комплекс. Според статистика от 2016г. 17% от българските зрелостниците заминават да учат в чужбина (1800 студента) , като процентът се покачва всяка година, през 2014г.той е бил 15%. За съжаление след завършване на образованието си много малка част от тях се завръща в България.

През последните години гр. София получава признание от международни класации за най-голям ръст на стартиращи компании в IT сектора. Също така София е и на трето място в Европа по създадени фирми в областа на информационните и комуникационни технологии.

 От там идва и идеята за създаване на съвременен университетски кампус по европейски модел, който да възроди Студентски град като място за образование.

 Кампус е земята, върху която са разположени колеж или университет заедно със прикрепените към него институционални сгради. Съвременният кампус включва множество сгради, които принадлежат към дадена институция, независимо дали е академична или неакадемична. Обикновено кампусът включва библиотекилекционни зали, общежития, студентски центрове, зали за хранене, както и паркова среда. Българският термин е студентски град или студентско градче.

Терен.

Избраният терен се намира в гр. София, Ж.К. „Малинова Долина“. Той граничи на север с квартал „Студентски град“, в непосредствена близост са Зимният дворец на спорта и Национална спортна академия „Васил Левски“. На Изток граничи с бул. „Св. Климент Охридски“. На юг граничи с ул. „Околовръстен път“. На Запад граничи с бул.“ Симеоновско шосе“ и Ж.К. „Градина“. Терена е изключително благоприятен със своята голяма площ и равнинност, позволяващи създаването на едно пълноценно комплексно решение. Голям плюс е впечатляващата гледка към планина Витоша. Местоположението позволява една изключително добра комуникация.

Градоустройство.

В IV ти курс заедно с проф. д-р арх. Александър Александров разработихме следното градоустройствено решение за съответният терен,  на база на предвиденият регулационен и кадастрален план. Проекта е пряко повлиян от заобикалящата го среда. Съобразявайки се със съществуващите вече сгради, растителност и реката, минаваща диагонално през терена, се предвижда изграждането на жилищни квартали с обособени обществени зони, които се обединяват чрез главни улични артерии водещи до централно кръгово. В основният обществен център е предвидено изграждането на голям обществен комплекс с  паркова зона. Именно този обществен комплекс се разработва в университетски кампус.

Ситуация.

Университетският комплекс е разположен централно в градоустройственият проект като цели се създаването на единен обществен център. Разработката му включва комплекс от различни по функционално съдържание сгради, които са обединени в единен архитектурен ансамбъл. Той се състой от: две основни сгради - корпус 1 и корпус 2 на университета,  които са обединени с обща връзка; четири  жилищни сгради предвидени за общежития,  сграда - съблекални към спортният център, Спортен център с:  футболно игрище, две тенис игрища,  комбинирано игрище за волейбол и баскетбол; и паркова зона с централно разположена водна площ и характерна за терена преминаваща река.

Университетски кампус

Проектираният университет е предвиден за политехнически с капацитет 4500 студента. Той е съставен от 2 корпуса с обща връзка. Двете сгради се характеризират всяка с: общо атриумно пространство с индивидуална панорамна стълба и въздух преминаващ през няколко нива; университетска аула и коридорно разположени учебни факултети, които са идентични, ротационно разположени. Нивата на корпусите са свързани помежду си и е постигнато цялостно обвързване на пространствата. Двата корпуса са свързани с пешеходна мостова връзка в три нива, която е изразена чрез своята атрактивна конструкция. На първо ниво преминаването се извършва по висящ стъклен под, окачен за горните две нива. Второ и трето ниво са рамкирани с метални ферми под ъгъл 60 градуса, същият използван и за линиите по фасадите.  Всеки от корпусите притежава тераси с впечатляващи панорамни гледки към парковата зона и към планина Витоша. Обединяващ елемент на двете сгради е пространството пред тях, в което е  обособен съвременен вариант на обелиск-висока кула, върху която е изписано наименованието на университета от три страни. Пред нея са разположени и три стълба със знамена – на университета, българското и европейското.

Архитектура на сградата.

Архитектурният облик на сградите цели да ги впише в заобикалящото ги пространство. Цветовата гама е подбрана така, че да балансира с околния ландшафт. Корпусите са разиграни чрез обеми в различни нива, което създава интересно ахитектурно решение на фасадите. Осъществява се преход от архитектурните плановете към екстериора чрез начупените линии, които от присъствието си в плановете се пренасят на фасадите. Фасадите са окачени, остъкляването е със “spider” система. Козирките над входовете, начупените бели линии и кафявите ламелите биха могли да се изпълнят с: Еталбонд, HPL плоскости или друг материал подходящ за външна употреба.

Цялостното архитектурно решение цели да обедини огромните по площ сгради и да им придаде единно, ефектно и интересно възприятие за наблюдаващият човек.

 Интериор

Интериорното решение на сградите се характеризира с оформени големи обществени пространства, въздушни пространства във височини, които създават усещане за мащабност и значимост на сградите. В основното пространството на корпус 1 се предвижда изграждане на озеленена стена във височина 12метра, която да направи така голямото пространство по-уютно и приятно за обитаващите.

Заключение

В България има изключително много талантливи деца и преподаватели. Причините, поради които те не остават тук, а заминават да търсят реализация в чужбина са лошите условия. Вярвам, че можем да създадем едни по-добри условия за тях, като съвременен университетски комплекс  по европейски модел, който да предостави условия подходящи за развитието на българските студенти и преподаватели в България.

 

 

Автор


Божена Вълчева