Проект 39: Учебни сгради

Галина Велкова, УАСГ, София


за проекта


            Проектирането на учебни сгради е предизвикателство за съвременния архитект с оглед на това, че най-често прилаганата при тях коридорна схема е доказана и работи. Наблюдава се прекалено честа употреба на споменатия модел, което до води до еднообразие на училищната структура. Стремежът при творческа дейност трябва да бъде насочен към изграждане на план, не по-лош от коридорния и същевременно решаващ конфликтите, предизвикани от него.

            Резултат от анализ на урбанистичната система от птичи поглед,  в частност наситената с овални структури ситуация, сградата,  намираща се в непосредствена близост до стадион "Пловдив" в едноименния град, се явява екстракт на идеята за спортно съоръжение.

            Формообразуването, основаващо се на утвърдения модел на стадиона като функционираща спортна система, има две опорни точки: съсредоточаване на акцента централно, същевременно обкръжавайки го с пунктове за наблюдение (подобно на конфигурацията на стадиона) и пространствено обединяване на отделните звена. Синтезът на тези две направления води до мащабна по размер организация на пространството, чиято конструкция се изявява вътре в него и допринася за облика на съоръжението.

            Основният преход между нивата се осъществява чрез дъгообразни рампи, чиито начало и край са по една ходова линия. На кота +0.00 лежат две ядра, повдигащи основния обем на сградата. Те са в контраст на овалното тяло със своята окачена стъклена фасада, придаваща  безплътност и създаваща илюзията, че овалът "плава" във въздуха. В западното ядро е организирана група с административна функция. Източното служи за фоайе, в което временно се подреждат различни експозиции. Рампата води до южната част на кота +5.00, където изглед имат класните стаи.  По периферията на обема, съобразени със световните посоки и изискванията за светлина, се намират лаборатории, библиотека, работилници от различен характер с нужните обслужващи помещения, кабинет по музика, бюфет с външна и вътрешна част и северни тоалетни в двете крила. Преградата между тези помещения, с изключение на обслужващите, е стъклена, по този начин контактът между коридорно пространство и стаи не се губи.

            Нова рампа води до кота +10.00, където се наблюдава синтез между външни и вътрешни спорни зали. Връзката между затворените помещения се осъществява чрез стъклени коридори със светла височина 3.00, за разлика от необходимите за залните пространства 9 метра. Етажът има нужните съблекални, тоалетни и складове, както и две фитнес зали.Единствено над тези обслужващи помещения и подпрян от тях, на кота +15.00 е разположен учебен плувен басейн със съблекални.

            Във вътрешния двор, чийто пробив се запазва до последните етажи, е композиционно- активният център на постановката. Учебно футболно игрище между двете ядра, перпендикулярно на оста на овала, събира погледите от всички етажи през стъклената клетка, която го отделя от затворените пространства.  Главен пункт за наблюдение са двете трибуни на кота +5.00-една амфитеатрална  и една зална, многофункционална-в нейния обем се осъществяват и различни представления и беседи.

            Пробивът изпълнява ролята на пространствена връзка между отделните групи, етажи и звена- външни и вътрешни, спортни и учебни. Целостта на структурата остава ненарушена.

            Тази цялост се наблюдава и при фасадното решение. Метална мрежа, монтирана външно спрямо стъклото, обвива целия обем, играейки роля на ограда за външните игрища. Откъм осветлените страни са осигурени вътрешни сенници за регулиране на ослънчаването.                

Автор


Галина Велкова