Проект 51: Ландшафтно архитектурно устройство на заливни зони

Ивелина Вълчанова, Лесотехнически университет, София


за проекта


През последните години все по-често ставаме свидетели на наводнения в световен план. Причините са различни, но щетите, жертвите и стресът за хората са съществени и не могат да се компенсират напълно, независимо от обезщетенията и взетите впоследствие мерки. Заливните територии намират все по-голямо приложение в борбата с наводнения, но те имат основно защитно предназначение и не развиват своя пълен потенциал. Понякога такъв тип територии се използват като детски площадки, но в повечето случаи те не са благоустроени.
Съгласно световните практики проектът развива идеята за заливните зони и рамкира концепцията за заливни зони от нов тип, които успешно съчетават защитната функция, дизайна и нуждите на отдиха. Обърнато е внимание на перспективите пред тези територии като се предлагат насоки, засягащи обхвата, съдържанието и последователността на дейностите при тяхното проектиране. Разгледани са спецификата при предпроектните проучвания; риск и инвестиционна оправданост; елементи за защита и особености при избора на материали; икономически и екологичен фактор; социална ангажираност, възможности за финансиране). (схеми)
Съобразно препоръките е изготвено примерно проектно решение за територията на Северен парк, град Добрич. Тя е изцяло заливана два пъти през 1941 и 2014, а река Добричка излиза от коритото си приблизително на всеки три години. Територията е предвидена за парк по ПУП, но такъв не е реализиран и през годините тя се е превърнала в сметище за строителни отпадъци. Теренът се е оформил като блато, а самонастанилата се растителност допринася мястото да има вид на безлюдно и опасно пространство, намиращо се недалеч от центъра на града. Паркът граничи със жилищни квартали и производствени зони, които са пострадали много тежко през 2014 и сред живущите се е настанило постоянно чувство на безпокойство при всеки дъжд. Територията отговаря на изискванията и е подходящо да бъде превърната в заливназона от нов тип, поради своето местоположение, предназначение и непосредствената близост до жилищни имоти. Композиционното решение е вдъхновено от водата. Целта е абстрактно да се вкара водният елемент, защото на територията на парка не е предвидено новопроектирано водно съоръжение и не се цели приобщаването на реката, поради нейната непривлекателност. Положителната полза от водата се търси чрез асоциации в алейната мрежа, зелените площи, настилките и цветята. За да се осигури защитната функция, се използват защитни прегради (постоянни и преместваеми стени; земни диги, стена за катерене), а в близост до реката е разположен ретензионен басейн. Премоделираният терен отвежда водите към него и така паркът остава достъпен преди пълното оползотворяване на капацитета на басейна. Създадена е и вътрешна по-ниска преграда от подпорни стени, хълмчета и клоцове, целяща временно да задържи водата при преливане на езерото преди тя да достигне по- западните части, където са разположени по-скъпите съоръжения. Проектът предвижда
осигуряването на активния и пасивния отдих на територията чрез новопроектирани детски площадки, стрийт фитнес, кътове за отдих, изгледна площадка и др. Всеки един от защитните елементи носи повече от едно предназначение - стени (стена за катерене; лятно кино; изложбена зона), диги (детска зона; пасивен отдих), ретензионен басейн (скейт зона и свободна игра; пасивен отдих, сцена). Всичко това превръща парка в мултифункционална заливна територия, осигуряваща основната защитна функция и същевременно изпълняваща изискванията за паркова среда. Във време, когато градовете се развиват все повече и се утвърждават концепции като Зелен град и Зелена архитектура, заливани или застрашени от наводнения територии не трябва да остават неблагоустроени, а да разгърнат потенциала си и една от възможностите е превръщането им в привлекателни публични пространства.

Автор


Ивелина Вълчанова