Проект 55: Колективна работилница за развитие на уменията за работа с материалите

Мина Стоилчева, УАСГ, ,


за проекта


Занаятчийството по българскитеземи и технологичното познание, което то носи със себе си е основен обект на търсенето, което е проведено в процеса на изграждане на проекта. По настоящем занаятчийството се възприема основно като културно наследство със забележителна, но достъпна за ограничен кръг от хора функционалност. При все това развитият в него потенциал през вековете на съществуването му би могъл значително да допринесе за обогатяването на материалната ни реалност и бъдещо веществено наследство. От архитектурна гледна точка занаятчийството е в центъра на системата от вече индустриализирани средства, чрез които се материализира архитектурнатаидеязаизграждане на пространства. Избраната ситуация във Велико Търново предоставя място наситено с пластове от културно и занаятчийско познание, намиращо се в центъра на мрежа от населени места, в които занаятчийското познание е все още живо и развиващо се - Трявна, Троян, Елена, Етъра, Габрово.
При избора на конкретна ситуация за проекта са взети предвид 3 основни съображения. Търсено е място с потенциал за социална интеграция, пряко свързано със Стария град - ядрото назанаятчийскияконтекстнаграда, както и отворено към крайречните пространства на р. Янтра. Реката е вторият основен природен елемент след специфичната топографията, изграждащ облика на града. Тя можедаекактообединяващадвете страни около нея при наличието на облагородени обществени пространства,ноиразграничаваща при липсата на такива. Проектът предалага като първи етап от изграждането си точно едно такова облагородено парковопрстранство.Внегохората могат да се разхождат, спортуват и разпускат като за по-активните натуриеизграденаскейтплощадка, а точно до реката наблюдателна платформа. Над парка се развиа комплексът на Колективната работилница. в който на три етапа се развиват необходимитефункции
В най-високата и близка до комуникационните връзки част от компекса е изградена сградата, в която е работилницата и лабораториите за изследване и разработване на материали като до нея се издига наблюдателна кула, водеща от второто си ниво до пасаж, свързващ Колективната работилница с бившето Комунално стопанство, намиращо се от другата страна на шосето. Следващия етап на комплекса
се материализира чрез сградата на библиотеката - място за акумулиране в писмен и електронен вид на методологията на занаятчийството по българските земи. В най-голяма близост до реката е най-
социалното пространство, събиращо изложбени и административни функции. Там е мястото за дискусия, където и произведеното в работилницата ще достигне хората, чиято жизнена среда ще изгражда.
В търсенето на характерен облик на комплекса е черпено вдъхновение от специфичната типология на Стария град - в който домът е обособен от скатния покрив. Колективната Работилница е предвидена за общ дом за хората, интересуващи се от работата с материали и методологиите, обвързани с нея. Това е изразено чрез формата на покривното покритие, която въплъщава множество скатове в себе си.
КОЛЕКТИВНА РАБОТИЛНИЦА
пространство за развитие на уменията за работа с материалите
във Велико Търново

Автор


Мина Стоилчева