Проект 62:Международен круизен терминал

Симона Чакърова, УАСГ, София


за проекта


Пристанище „Варна-Изток“ е неизменна част от търговската/транспортна мрежа на град

Варна, но също така е и огледало на развитието и просперитета на морската столица. Поради своето ключово разположение между културно-исторически резерват „Одесос“и акваторията на „Черно Море“, територията играе главна роля в цялостния облик на градската среда. Съвременните практики показват, че усвояването на подобни зони не търпи нормативни ограничения. Основната идея на проекта е, спазвайки ОУП  на град Варна, територията на пристанище“Варна-изток” да се превърне в обществено достъпна зона. Именно затова всякакви товаро-разтоварни функции на пристанището се изнасят към северния бряг на Варненското езерото. Причината е малкият капацитет на територията, която не позволява приемането и обработката на високотонни контейнеровози.

Новоосвободената територия се приобщава към централната градска част, като там се предвижда реализирането на сгради и съоръжения в рамките на общественото обслужване:

   - нов международен пътнически терминал

   - ново яхтено пристанище + яхт-клуб

   - бизнес хотел

   - търговски център

   - нова сграда за Българската морска камара

   - сграда паркинг

Основополагащо при разработката на проекта, е да се получи един единен ансамбъл от три сгради - бъдещият международен круизен термина, бизнес хотелът и търговският център. Именно тези три обема са обединени чрез платформа, достъпна с рампи. По този начин се създава едно свободно общественодостъпно пространство, като автомобилният трафик се случва изцяло на приземно ниво. Сепарирайки тези две нива се улеснява контрола на външни посетители при акустирал кораб.

Функционално зониране

Самата сграда представлява многофункционална структура за целогодишно ползване при различни режими на експлоатация.

В сезона за корабоплаване обслужва транспортни и публични функции, а извън него се превръща в елемент от обществените активности на града - експозиционна площ, място за културни  събития и изложения. Всички тези дейности се организират във фоайето на ниво 2, като е предвиден контрол до държавните служби.

Фиксираната застроена площ не отговаря на нормативните изисквания за едновременно пълноценно обслужване на 3000 пасажери ( един голям кораб), затова функционалната организация на необходимите елементи се прави съобразно възможностите на обслужване на сградата, като се очаква туроператорските фирми да създават схеми на последователност на слизащите и връщащите се групи пасажери, съобразени с капацитета на обработване в контролираните зони, за да се избегнат струпвания на хора.

Сградата се състои от 4 нива, като на първо ниво е входа/изхода за пътници, който ни отвежда във фоайето на второ ниво, където всъщност се осъшествява същинският държавен контрол. След което пътниците напускат сградата отново от ниво кота +0.00, за да се отправят към корабите. На първото ниво се помещават още администрацията, както и всички обслужващи помещения. На трето ниво е разположен ресторант, който е достъпен от двете рампи, заобикалящи сградата. Там се намират и кухнята, както и някои основни  обслужващи помешения към нея. На последното ниво се намират техническите помещения, както и някои от складовете, обслужващи ресторанта.

Конструкция

Основната конструкция на сградата е строманобетонова гредова конструкция, като само в зоните на остъкляването откъм фоайето са предвидени стоманени греди, които да носят окачената фасада. 

Автор


Симона Чакърова

Специалност: Архитектура