РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЖП ЗАВОД В МУЗЕЙ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО

Елена Павлова, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София


за проекта


Музеят за съвременно изкуство целия свят се намира в период на задълбочено преосмисляне и реформа, за да се превърне не само в  място за  почитане на  останки от историческото минало. В новите музеи смисълът на историята не е даден, а се търси. Те са като жив организъм, който се намесва на различни нива и помага за общото възприятие на света. Това на практика означава не само да показва и колекционира работи, които са визуално и концептуално адекватни на днешния ден, но и да се държи като съзнателен участник в гражданския процес. Всеки съвременен музей трябва да носи своята специфика спрямо географията, икономиката и политиката на конкретното място. Музеят на съвременното изкуство в София, България, днес, трябва да се съобразява с всичко това. Да бъде изключително гъвкав, за да се превърне не в регистратор, а в мотиватор на процесите както в областта на изкуството, така и на обществото като цяло. Музеят като пространство трябва да изгражда само рамката, в която задавайки правилните репери, да се направляват посоките на развитие и на самото изкуство.

Съвременното изкуство в глобален мащаб отдавна е инсценирало  „смъртта“ на модерното такова. То от своя страна в исторически план бавно стъпка по стъпка следва тази си съдба. В модерното изкуство за разлика от съвременното има ясни разграничения между отделните стилове.Ако се разгледа всеки един от тях от по-различен ъгъл, може да се достигне до извода, че всяко следващо течение в развитието на изкуството на 20ти век премахва по някоя много ясно изразена характеристика на предишното. Така се достига до концептуализма в края на 70те, а той от своя страна въвежда идеята, че изкуство може да има и без определен обект .Това напълно обезпредметяване  и насочване на гледната точка изцяло към процеса  на създаване концепцията, дава начало на развитието на всички посоки на изкуството днес. Освен това ясно се очертава идеята, че изкуството вече  никога няма да може да се дефинира ясно и категорично.

Така от едната страна стои музеят като институция, която търси нови измерения за развитие,а от другата е самото изкуство – лишено от всякаква ясна дефиниция,търси нови провокационни форми на изява. И двата процеса сякаш напомнят  лабиринт от руини, в каквото се превръща една сграда, оставена на природните процеси.

ЖП заводът сам по себе си е точно това. В исторически план заводът е първият по рода си в  България, но в момента след вече стогодишната история, от цялата промишлена територия, са останали само първите построени. Представлявайки една своеобразна руина, заводът се превръща в място –подходящо за този нов тип музей.

Запазеното пространство, лишено вече от функция, се възприема само с основните му характеристики. Тази гледна точка определя и посоката на реконструкция на завода. Максималното запазване и възстановяване на основаната сграда и развитие на нови експозиционни площи под нивото на терена.  Галериите са разположени на три нива под съществуващия завод. По този начин получените пространства са достатъчно многообразни и неочаквани, и провокативни, за да бъдат именно рамката за създаване и на такъв тип изкуство.

Представеният проект разглежда  Задгаровата територия и в по-общ градоустройствен план. Макар и централно разположена,зоната е откъсната от повечето процеси в градската структура. Това се дължи  основно на  съществуващото направление на жп линията, която разделя града на две много ясно разграничени зони. Така се вижда как  в исторически план развитието  на север, макар и благоприятно спира. Предложено е идейно решение за вкопаване на транспортната инфраструктура в зоната зад Централната жп гара, чрез вкопаване на жп линиите. Заедно с това се продължава и оста на бул.“Христо Ботев“, което гарантира по-бърза транспортна връзка с централните градски части. Това са само предпоставките, които биха осигурили развитието на цялата Задгарова територия и преусмислянето й като нов културен център.

Автор


Елена Павлова

Възраст: 25

Университет: Университет по архитектура, строителство и геодезия

Специалност: Архитектура

Година на обучение: Година на завършване: 2015 г.