Проект 2: AIRFIELD UTOPIA

The Urban Reimagination of the New Berlin Quarter, The Bartlett School of Architecture, UCL, .


за проекта


Преди повече от 500 години , англичанинът сър Thomas More създава първата утопия в книгата си “Utopia” през 1516 г., представяйки едно място като едновременно прекрасно, но без конкретна ситуация (несъществуващо).1 На свой ред, в архитектурните визии, представата за утопия често е била продукт или на футуристични концепции или на носталгични представи, място с перфектен ред и общество, където щастието и равенството са всеобхватни.
Продиктуван от изследвания в сферите на утопия и хетеротопия, носталгичност и новост, урбанистична празнота и потенциал, проектът “Airfield Utopia- The Architecture of the New Berlin Quartier” предлага и проектира един нов утопичен квартал в сърцето на немската столица, на мястото на най-голямата урбанистична празнина в сърцето на Берлин- летището Темпелхоф, което през 2009 спира да функционира като летище, оставяйки след себе си най-голямата урбанистична празнина (urban void) в сърцето на Берлин.2 Дългите писти са превърнати в любимо място за джогинг, каране на колело, ролери, скейтборд, разходки. Тревните площи се използват за пикник, а част от летището се модифицира в импровизирана урбанистична градина, карайки градския човек да се чувства сякаш е на стотици километри, някъде далеч от забързаността на съвременния метрополис.
Представяйки град в града, urban island (урбанистичен остров) в сърцето на Берлин, проектът създава нов урбанистично-утопичен модел за градско развитие, където обитатели и посетители са и създатели на градската среда. Също както Берлин, който е една социална амалгама, колекция от разнообразни и либерални хора, така и същността на тази урбанистична визия e да създаде една общност от разнообразни представители и архитектурни елементи в сърцето на Берлин. Противопоставяйки се на сегашната гентрификация, проектът представя интересни и необикновени пространства за художници, градинари, пътешественици, изследователи, жители и творци на града.
В тази неконвенционална, утопична урбанистична визия, предложените архитектурни обекти предоставят градски пространства за социализация, както и за преоткриване и пресъздаване на изгубената и постоянно променяща се градска среда на Берлин. Този архитектурен ансамбъл е композиран като една перманентно променяща и развиваща се квартална част на Берлин. Архитектурният език е продиктуван от творческата диалектика между минало и настояще, постоянство и промяна, ефимерност и монументалност.
Предложените архитектурни типологии са проектирани така че да връщат заличени спомени и моменти от историята на Берлин. Посредством методите на архитектурната транслация, тези пространства са транслирани в нещо ново и положително- нов Palast der Ostalgie, носталгично припомнящ за разрушения Palast der Republic, кула за наблюдения, откриваща гледки към цял Берлин, клубна зона, която събужда спомени за загубените субкултури на Западен Берлин и т.н. Също така проектът включва множество урбанистични микро-зони, като например зона за творци, зона за спорт, използваща инфраструктурата- дългите писти на старото летище, зона за заснемане на филми, зона за градинари, изследователска зона, развлекателна зона, историческа/монументална зона и др.
Архитектурният език е неконвенционален и наситен с цветове, говорещ за отворената култура на Новия Берлин. В разрез с модернистичната tabula rasa, в която визията за новото разрушава старото и съществуващо, тук архитектурно-урабнистичната визия в творчески диалог между старото и новото, импозирайки слоеве върху вече съществуващото архитектурно и историческо наследство. В проекта летището се превръща в дестинация, отколкото в отправна точка в града. Представен отчасти като носталгична фикция, проектът манифестира идеята и потенциала за едно утопично градско пространство в сърцето на съвременния метрополис- една визия за съвременна градска утопия.

________________
1 Утопия - Утопия (от гръцки: οὐ – „не“ и τόπος – „място“, т. е. „не място“ или „място, което не съществува“, изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия.
2 Летището е посторено през 1923, ремонтирано от нацистите между 1936 и 1941 в типичния гигантизъм на Третия райх. Разположено на монументалната площ от близо 300 ha (почти колкото площта на цял Монако), проектът манифестира концепцията за „ град в града“ (city within city)

Автор


Мария Бадева

Университет: The Bartlett School of Architecture, UCL