Проект 5: Архитектурна поезия

„Опоетизиране“ на пространството югоизточно от Руската църква в град София, УАСГ, София


за проекта


Целта на проектната разработка е „опоетизиране“ на пространството югоизточно от Руската църква в град София.

Мястото е ключово за столицата и наситено с богата многопластова история.

За да се достигне до проектно решение, органично произхождащо и неразривно свързано с духа, който носи мястото са анализирани три аспекта на ситуацията и темата:

Фактология:

Имотът е разположен в геометричния център на град София, който е организиран спрямо Батенберговият градоустройствен план от 1879 г. В него се наблюдава наличието на пропорции, близки до златното сечение (квартали, сгради). Границите на самия имот също са с подобно съотношение. Околните сгради са проектирани и построени в различни исторически периоди, следователно формират изключително разнородна и еклектична стилова среда. Сред най-значимите от тях са: Руската църква (руска църковна архитектура от 19 в.), Национален природонаучен музей (класицизъм/ранен модернизъм), Централен военен клуб (еклектика/историцизъм) и др.

История: 

На този ъгъл някога се е намирало прочутото писателско кафене „Цар Освободител“ (ок. 1908 г. – 1977 г.). То е имало светли зали, свързни с големи витрини с улиците. Посещавали го не само поети, но и скулптори, карикатуристи, архитекти, художници, певци, журналисти и др. Давало е дом и поле за ежедневни радости и драми на пъстро творческо общество. Носело е душата на българското изкуство и литература на 20ти век, в което водещи течения са:

  • след освобождението и до края на първата световна война – символизъм, индивидуалисъм
  • между двете световни войни – символизъм, експресионизъм, диаболизъм

Философия:

  • поезия – отражение в криво огледало

В метафоричен смисъл и в смисъла на същността на поезията, тя може да бъде разглеждана като отражение или поглед върху съществуващата обществена действителност през криво огледало. Криво, защото поезията се пише от субективната гледна точка на поета, която представя обективната ситуация като субективна такава, пречупена през неговия мироглед.

  • поезия – сън и реалност/материална и нематериална организация

Творческият процес е колкото осъзнат, толкова, дори в по-голяма степен, неосъзнат акт. Но, когато процесът на създаване, на сътворение приключи, тогава идва съзнанието, идва рефлексията, идва моментът на обективизиране.

Двата етапа могат да бъдат разглеждани като етап на хаотичнито създаване и етап на рационалната организация, вкарване на творбата в ритмика, в модулност. Но всъщност това не е точно така. В етапа на хаоса също има организация, но тя не е видима, нематериална е. Преходът всъщност е в материализирането на тази структура, за да бъде направена тя категорична, видима, осезаема.

Проектно решение:

Провеждането на метафората за нематериалната организацияя и трансформирането й в материална е ключова за идеята на проекта.

Нематериалната организация е отразена, чрез водата (водни панели), която притежава подобни свойства на тези на кривото огледало – отражение, прозирност, динамичност и невидимо тяло.

Материалната организация е проведена, чрез идеализиране на пропорциите на златното сечение на имота, а също така и чрез т.нар. „войдове“ – ниши в съществуващия терен, които са обградени от масивни стени. Целта е рамките да бъдат видими, масивни, влияещи и органични, в хармония със ситуацията.

Архитектурното решение има за цел да създаде атмосфера. Чрез множество метафори и символи, проведени чрез физически средства създаденото пространство има за цел да вдъхновява по един деликатен  и небуквален начин. Да им даде възможността да погледнат през водата и да се докоснат до един нов, малко по-различен заобикалящ ги свят.  Чрез промяната на характера на пространството и неговите пулсации да разкаже на посетителя за творческия процес, да му даде възможност да преживее поезията по един малко по-различен начин.

Автор


Невена Христова

Университет: УАСГ, София

Специалност: Архитектура

Година на обучение: 2018