Проект 15: Опазване на нематериалното културно наследтво чрез похватите на архитектуратa в гробищен парк „ Навотас, Манила, Филипини

., УАСГ, София


за проекта


ОПАЗВАНЕ НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО С ПОХВАТИТЕ НА АРХИТЕКТУРАТА В ГРОБИЩТЕН ПАРК “НАВОТАС, МАНИЛА, ФИЛИПИНИ

Нарастването на население се развива с тройно по-бързи темпове в Филипините и в частност най-големия им град – столицата Манила, сравнено с западния свят. Комбинация от висок прираст на населението и много голяма емиграция довеждат до огромния бум в населението на града само за няколко десетилетия. Гъсто населените гета са често срещано явление, но още по-интересни са местата, на които се появяват като отражение на липсата на място за живеене. Разглежданото място и проблем се намират в публичното гробище на Навотас. Тук много отчетливо се вплитат три проблема търсещи своето адекватно решение – начина на съжителство живи-мъртви, липсата на място за погребването на тенденциозно нарастващия брой на мъртвите и периодичните заливания на територията (разположена на брега на океана). Запазването на съвместното съществуване на живи-мъртви, чрез реорганизиране, доразвитие и адаптиране към новите условия на средата е стратегическа цел-модел целящ да покаже и докаже, че в днешно време малкото място е ценност, а не недостатък. Отваряне на прозореца на възприятията и мирогледа чрез новите възможности на архитектурата с нейните физико-пространствени, функционални и естетически способи.

Кремирането е решението на западния свят за спестяване на място в гробищата. Кремирането е около 5 пъти по-евтино от нормалното погребение, а процента на осъществяване на процедурата в обществото е около 10-15% и набира нови последователи основно сред бедните пластове на населението. Начинът на кремиране избран за прилагане се нарича Резомация. Той се характеризира с химическа обработка на тялото, която разгражда всички меки тъкани и остават само крехки кости. След процедурата те биват предадени на близките или поставени в колумбарии. На ниво терен е намерено място на функции свързани с общността, която живее там – обичителен център / работа с общността, здравен център, детска площадка и рибен пазар. Архитектурното решение за ниво терен бива провокирано от цикличните наводнявания на територия. Биват предложени мобилни структури, които помещават споменатите функции, а при сигнал на опасност те биват преместени на специални евакуационни платформи в пространството между терена и колумбариите. През останалото време тези платформи биват използвани за паркинг. Колумбариите на горно ниво се състоят от 2 части – същински колумбарии за съхранение на урни и зали за почит. Те са достъпни с отделни вертикални комуникации, има връзки между всеки колумбарии и крематориума. Потоците живущи опечалени са разделени. Жилищата на горните етажи са малко размерни, за това пък общите части предлагат пространства за използване с различни цели
С цел минимализиране на стойността на обекта се използва конструктивна система от сглобяем стоманобетонов скелет. Конструкцията на колумбариите е изцяло сглобяема, като тя стъпва върху пилоти и фудаментна плоча. Жилищните структири са изградени от сглобяеми стоманобетонни греди и колони. Подовата конструкция е дървен гредоред, дървена е и конструкция на жилищните единици. Мобилните единици са изградени от дървена конструкция върху стоманена подвижна платформа Комплексът е предвиден да бъде изграден на етапи в продължение на 20 години . Този период е съобразен с ексхумирането на тленните останки. За този период всички тленни останки трябва да бъдат кремирани и поставени с колумбариите. Живущите трябва временно да бъдат преместени етапни докато строителни дейности протичат по етапи.

Автор


Владимир Димитров

Университет: УАСГ, София