Проект 21: Живот между релси – новата гара на Пловдив

., УАСГ, София


за проекта


Избрах да създам „Живот между релси“, защото това е проект, който въвежда нова гледна точка. Той преодолява физически, исторически, психологически и творчески бариери.

Разположена в сърцето на Пловдив, територията около Централна гара, дълги години поражда въпроси, които остават без отговори. Как да се разшири приемната сграда, която е изключително малка? Как да бъде приобщена територията около жп ареала?

Железопътният ареал, аналогично на р. Марица, разсича Пловдив и тези два делителя заключват в себе си сърцето на Пловдив, напоено с история. Точно това е и градската тъкан, която е застрашена от подмяна със съвременни структури. Проектът отваря рамката и това е единствената възможност историческият образ на Пловдив да бъде съхранен и добре използван, но същевременно да се продължи с изграждането на новата архитектурна история на един космополитен град.

„Живот между релси“ се фокусира върху три аспекта: градоустройствена концепция за територията, нова жп гара и адаптация на сградата на настоящата гара.

Градоустройствената концепция е изградена на принципите на транзитно-ориентираното развитие (TOD – Transit Oriented Development). Устойчивостта на TOD не е в разширението на булеварди или в изграждането на нови улици. Тя е сведена до нещо толкова интуитивно, каквото е ходенето. Създава се жизнена среда с транспортна обезпеченост и висока степен на обществено обслужване на разстояния изхождащи от човешкия мащаб. Превръщането на ул. „Иван Вазов“ в пешеходна, създава мегаблок (зелената зона по р.Марица, историческата зона „Тримонциум – Филипопол – Пловдив“ и територията покрай жп ареала), който осмисля и завършва централната градска част.

Концепцията се развива на два етапа. Първият включва стратегия за зелената система, транспортна схема и функционално зониране. Вторият етап включва конкретни архитектурни проекти на различни архитекти с цел запазване разнообразния характер на средата. Арх. Мариано Пернигони замисля сградата на гарата като самостоятелен силует апликиран върху фона на Родопите. Многобройните опити за добавяне на нови структури завършват с неуспех. Пробивът и изграждането на южната тангента, психологическата нагласа у пловдивчани за бариера от жп линиите, тенденцията за развитие на Пловдив в южна посока водят до решението да не се разширява настоящата гара, а да се проектира нова сграда. Това място е южната част на жп ареала. Хаотичното натрупване на структури с различна функция дава разпознаваемия характер на територията. Самостоятелно обаче всяка от структурите притежава силно подреден архитектурен образ и на този принцип се извежда обемното решение на новата гара. Ако редът на структурите дефинира образа, то хаосът в средата изгражда пространството в новата гара. Фон на предгаровия площад и фоайето е красивата архитектура на старата гара, а чакалните се носят върху море от зеленина на прилежащия нов парк, с поглед към Джендем тепе. Близостта до обществено обслужване в центъра предполага свеждане на тази функция до минимум в самата гара. Фокусът е изместен върху ясните визуални връзки и изживяването на пътуващите.

Адаптирането на старата гара запазва частично функцията й на гара - партерът се превръща в главна приемна на вътрешноградската железница. Романтиката на сграда и приятните гледки позволяват разполагането на изискан ресторант на второ ниво.

Днес, когато Пловдив постява под въпрос своето културно наследство, когато бъдещето на гарата става все по-неубедително, предлаганият проект звучи все по-актуално.

Автор


Константин Димитров

Университет: УАСГ, София