Проект 60: Шивашко ателие

., УАСГ, София


за проекта


Проектът е на тема „Фасадизъм“ – запазване на фасадата на сграда като културно-историческо наследство, докато променяме интериора й. Темата става популярна в Белгия през последните десетилетия след световната изложба в Брюксел през 1958 година, когато много сгради с историческо и културно значение са били разрушени, за да се построят нови, които да задоволят нуждите на разрастващия се бизнес и новите имигранти в страната.
От гледна точка на съвременната архитектура е спорен въпрос дали тази практика трябва да продължава или не. Икономически най-изгодно би било цялата сграда да се разруши и на нейно място да се издигне нова, но от културно-историческа страна по-правилно би било сградата да се запази. Фасадизмът е по средата – запазваме фасадата на сградата като част от облика на улицата, като част от общата принадлежност, но променяме интериора й с цел да го пригодим за новия бизнес, който искаме да развием.
Сградата, избрана за проекта, се намира в Брюксел. На пръв поглед безинтересната фасада се оказва важен паметник за местните жители, който носи добри спомени и носталгични чувства. В продължение на повече от 150 години сградата е приютявала шивашко ателие, което е било популярно сред хората в цял Брюксел. Това е било мястото, от което всички те са купували качествени дрехи за специални поводи. За жалост ателието фалира и е продадено на нов собственик, който иска да смени функцията на сградата. Хората са доволни, че поне фасадата остава за да напомня за миналото им.
В момента сградата е в строеж, със скеле, което укрепва фасадата и два нови етажа са издигнати отвътре. Използвам това като начална точка за моя проект. В проекта ми укрепващото скелето е преместено отвътре. Новата програма включва същите функции както и преди. На приземния и първия етаж има шивашко ателие и магазин за качествени дрехи, където местни дизайнери биха могли да си покажат работата и да продават стоката си. В допълнение вторият етаж зад фасадата е открито пространство, което се достига с вита стълба и асансьор и е постоянно отворено. За да се осигури тази денонощна достъпност интериорът е с по-сурови и непретенциозни материали – бетон и стомана, обзавеждането е перманентно. На всеки етаж ателието е подсигурено със складови помещения, санитарни възли и съблекални, които да допълват основните функции.
Главната идея на проекта е да възвърне взаимодействието на хората и външния свят с ателието. За целта настилката на тротоара продължава и в интериора на сградата, което подканва хората да влязат. Витата стълба свързва две открити обществени пространства, но тази връзка минава през ателието, където хората спокойно могат да се отбият и да разгледат работата на дизайнерите. Планът на сградата е по-свободен, което улеснява връзката между формата и функцията. Една от целите на проекта е да свърже отново значението на фасадата с дейността, която се извършва зад нея.

Автор


Златимира Здравкова Симеонова

Университет: УАСГ, София