Театър на приказките

Веселин Методиев, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София


за проекта


Представената разработка е семестриален проект по дисциплината „Обществени сгради“ / 3 курс, УАСГ / Заданието насочва създаването на реално архитектурно пространство към една абстрактна тема- „Театър на приказките“. Ситуацията на разработвания проект е Южен парк.

Първото нещо, което възниква като въпрос при композирането на изходна идея и параметри на дадено задание, обикновено е има ли нужда конкретното пространство от конкретната сграда и как тя би повлияла на процесите, случващи се там. Изхождайки от същността на мястото, наситено и пренаситено със случващо се, въвеждането на един нов и чужд на мястото параметър не би работило като допълващ елемент. За да се намесиш в едно място, заявяващо ясно своя отчетлив контраст на възприятията (парк срещу застроена част) и да допринесеш в едно вече работещо пространство, не е лека задача.

 Относно темата „Театър на приказките“ липсващата същност на приказката намирам в разликата на осъзнатост при нейното „поемане“. Детството е времето, в което ние търсим същността в приказките, разказвани от възрастните, тогава, дори и интуитивно, осъзнаваме и фрагментираме компонентите на линеарността й, завладяващото начало, поучителната линия на историята и еднообразният и предсказуем край. Тук аз намирам и сходство и с линеарността на живота ни. От вълнуващото детство, през важният път на израстване и краят на „детството“, краят, в който прочитайки приказката си, не виждаме пътя. Тези размишленя ме карат да се замисля за кого е предназначен един театър на приказките - за всички загубили се в детството.

Конкретната намеса като материалност е едно огромно платно, „пътуващо“ през терена, обвързващо два обема и заформящо  пространства и истории. Това платно започва с външен екран, място за кино на открито, продължава като загражда места за игра, срещи и пред/след театрални събирания и се заплита финално в една приказка с край - вътрешен екран и място за театрални събития . Двата екрана са своеобразен израз на детето и на порасналия и стремежът на обвързването им в едно цяло.

Контрастът на мястото отразявам в „сградата“ чрез обвързване на затворената и растеризирана градска среда и хаотичната и отворена природа. Растерът е получен чрез повтарящото се преплитане на платно /Кевлар/ около бамбукови колони в два концентрични контура.  Пространството между тях – място за изложби. Интериорът е съставен от две платформи: една за сценични изяви и друга за гледане, с по-органична форма. Вторичният обем е натоварен предимно с обслужващи функции.

Затвореността е фактор, който целенасочено не вземам предвид. Опция е вторична мембрана за затваряне на вътрешен контур при лошо време, но основната идея е създаване на нещо, изцяло обвързано и отворено към околната среда; като конкретика – летен театър. Границата също е понятие, с което експериментирам. Част от платното създава „граница“, висока достатъчно, за да премине дете и да провокира възрастен.

Механична стабилност на прътите е осигурена чрез самото платно и чрез обтегачи, действащи в другата посока. 

Автор


Веселин Методиев

Университет: Университет по архитектура, строителство и геодезия

Специалност: Архитектура

Година на обучение: 3-а