Проект 70: As found

., УАСГ, Politecnico di Milano, София


за проекта


Проектът представлява предизвикателство за съчетаването на функции като детска градина, street food и пазар, всяка от които има различна програма. Основната цел  е да се създаде просто основно пространство, което да играе ролята на ядро на обществения живот в квартала, реализирайки определени връзки с контекста.

Ситуацията се намира в южната част на Милано, Италия. В резултат от анализа на урбанистичната система, характерът на жилищния квартал Сан Абондио е представен чрез две основни типологии – „линията“ и „кулата“. Концепцията за развитието на линеарната типология се обосновава на стремежа към запазването на структурата на квартала и създаването на връзка между проекта и заобикалящите го пространства. Основен пътеводител за развитието на идеята е детската градина на Монестироли в Сеграте.

Концепцията представлява поредица от линии, обединени в непрекъснат периметър, където основната идея е връзката между външните и вътрешни пространства. Присъствието на проекта в ситуацията е силно свързано с останалите обществени сгради, в контраст с високите жилищни структури.

Избраният подход доведе до развитието на определен ритъм в структурата и третирането на трите линии като единствен елемент, засягайки конструкцията, избраните материали  и размерите.

Разпределението на функциите е внимателно дефинирано в поредица от елементи, за да създаде различни връзки по между йм: street food и пазарът с директен достъп отвън, детската градина – по-изолирана и във връзка с останалите училища в ситуацията; и средната сграда, която има ролята на филтър между тях.

Външните публични пространства са третирани по аналогичен начин на редицата от линии: първото е натурално‘ пространство и е ядрото на обществения живот, свързвайки двете улици и бъдейки обградено от двете покрити пространства, които го дефинират; второто – отново натурално, което съответства на основния подход към детската градина; и третото – градина към учебното заведение. Характерът на вътрешните пространства се основава на визуалната връзка и естествената светлина.Строгостта на конструкцията позволява организирането на прости пространства, които могат да бъдат използвани свободно за различни функции.

Характерът на проекта се базира на масивността на бетона в контраст с лекотата и прозрачността на стъклото. Периметърът е дефиниран от здравия материал и ритъмът на отворите, в контраст с комплексността на заобикалящата среда. В противовес на затвореното определяне на границите е връзката между вътрешните пространства, които са изцяло отворени и визуално свързани. Покривът е единственият видим отвън елемент, който маркира присъствието на сградите.

Автор


Николета Балабанова

Университет: УАСГ, Politecnico di Milano