Проект 90: Mузей на Българската модерна архитектура

Концептуален проект за реконструкция на обществена сграда от шейсетте години, УАСГ, София


за проекта


Architecture was my way of expressing my ideals: to be simple, to create a world equal to everyone, to look at people with optimism, that everyone has a gift.
Oscar Niemeyer (1907-2012)
Гледайки от дистанцията на няколко десетилетия, съвременното общество все по- често и методично се насочва към осъзнаване на архитектурата от Следвоенния модернизъм (1958-1989) като значим стилов период в нашата история, а нейните произведения – като материални носители на рационалистичните идеи в изкуството и в социума като цяло. За съжаление, поради все още кратката времева дистанция, както и поради ненужното идеологическо обременяване на този тип сгради, голяма част от тях биват лишени от своята първоначална функция и в общия случай, оставени в процес на саморазруха. Редно и логично при евентуална намеса в подобни обекти е запознаването с техните стилови белези и провеждането на реконструктивните мероприятия в диалог с първоначалния обемно-пластичен и естетически (в по общ план) замисъл на сградата.
Пример за подобен архитектурен обект, неглижиран като елемент на градската тъкан, е бившият ресторант „Лебедово езеро”, находящ се в едноименния парк (днес парк „Лебеда”). Сградата е построена в началото на шестдесетте години като главно функционално и композиционно ядро, на завършения вече столичен ж. к. Западен парк – 2-те жилищни групи, гравитиращи около обществено-обслужващи звена с училище и детска градина постепенно усложняват своята простренствено – функционална структура и се нуждаят от локален център със съответната градоустройствена и архитектурна доминанта. Решение на този въпрос е намерено чрез изграждането на внушителната за мащабите на квартала ресторантска сграда и организирането на обширна паркова среда с водно огледало и периферна алейна система .
Проектната разработка предлага концептуално решение на сградата и прилежащата й паркова площ, чрез интегриране на нова основна функция – музей на българската модерна архитектура. Пространствата около сградата запазват своята първоначална идея, но тя е доразвита на по-високо ниво с оглед правилно провеждане на новите функции и сюжетно кодиране на тяхното изпълнение. Наличието на обект с подобна смислова насоченост е обосновано и логично именно в тази ситуация, поради характера на околното застрояване и приложената урбанистична концепция за жилищния район. Така не само бъдещата експозиция, но също сградата и средата ще допринесат за изграждането една достъпна и реалистична представа за разглеждания период. Предвижда се реконструкция на основното здание на ресторанта, съобразена с оригиналните обемно-пластични характеристики на различни нива: градоустройствено – органичен контакт с околните обекти, мащаб и възприятие, сградно – членение, съотношение на плътни и прозирни елементи, обемна композиция и интериорно.
Архитектурните намеси при реконструкцията се стремят към реализация на рационалистичните идеи от шейсетте, чрез изразните средства на съвременната строителна технология и в съгласие с изискванията за функционална и хигиенна среда в архитектурните обекти. Като композиционен замисъл, сградата представлява своеобразно екстрахиране на обемно-пластичните качества присъщи на обществената модерна (свойствена на Модернизма, а не съвременна) архитектура и осмисленото им прилагане като абстракция на арх. форма , отнесена към съвременната действителност.

Автор


Иван Валентинов Василев

Университет: УАСГ, София