Проект 91: Железопътен завод „София“

Адаптация в Ботаническа градина, ВСУ"Любен Каравелов", .


за проекта


История на сградата и мястото

Ситуацията представлява стара индустриална сграда–стария ЖП  завод на София. Разположен е на     420 000 кв.м. в съседство с централна ЖП гара на града на юг, с топлоцентралата и гробищен парк на север. От едната страна са разположени  линиите, а от другата  бул. История Славянобългарска, цялата площ наподобява недостъпен остров. Поради непосредствената си близост до Централна гара (само 100м.) мястото има много добра транспортна връзка – наблизо има спирки на множество автобуси, трамваи и метро. Въпреки това заводът остава незабелязан и пуст, самият подход е основен проблем за развитието на обекта.

Фабриката е създадена още през 1888г. и съществувала повече от век. През годините многократно е било сменяно името на сградата, като последното е “Железопътен завод ”Георги Димитров”.

В началото на 90-те години заводът има около 7000 работници, но поради значителния спад в дейността на основния му клиент, Български държавни железници, изпада в тежко финансово състояние и фалира. В периода си на съществуване сградата е претърпяла няколко промени, реновации, някои части са били съборени, а други – достроявани и удължавани. Всичко това до 2003г., когато фабриката е изоставена и  обекта става частна собственост.

 

Идеята

С течение на времето и липсата на грижа и функция, сградата е оставена в ръцете на природата и времето. Още с първото посещение на обекта, нямаше как да не се обърне внимание на растителността, пробила бетоновия под на завода. За нас беше знаково, че природата иска да бъде част от бъдещия проект и развитие на тази историческа ценност.

Проектното решение е за трансформация на железопътното депо в ботаническа градина. Основните зали са разделени на различни климатични пояси, подчертаващи растителността и усещането в дадената зона - Тропическа гора, Африканска савана и Японска градина. Освен тях в центъра е разположена зала за официални празненства (сватби, балове и пр.), като останалите помещения ще се използват и за фотосесии и почивка. Обслужването на тези събития става от голям ресторант, също разположен в централния кораб, който се захранва с био продукти, отглеждани във второстепенна зала - Българска градина. Вътрешната и външната част на ресторанта могат да се използват и от външни посетители, а във вътрешния двор, освен водно огледало има и розова градина.

Новоизграден подземен етаж на отделна конструкция предоставя голям паркинг и помещения за климатизация на специфичните зали. На второ ниво е административната част с лаборатория.

Седемте кораба с ритмично редуване на височините предоставят необходимата светлина на растенията с пробивите в сводовете. Отвори с изкопи в подовите плочи дават възможността за отглеждане на висока растителност, като се запълват с почва или вода.

По фасадите се запазва автентичния растер с нов цвят и подменена дограма. На административния блок се добавят елементи от корозирала стомана и висяща растителност.

 

Тропик

Типичните за тропика периодични валежи и влажност са присъздадени в залата и посетителите се чувстват като в истинска тропическа гора. Пътеки от дърво и земна пръст, заобградени от палми и минаващи над шепнеща рекичка, водят до бурен водопад. Типичните за тропика периодични валежи и влажност са присъздадени в залата и посетителите се чувстват като в истинска тропическа гора. Пътеки от дърво и земна пръст, заобградени от палми и минаващи над шепнеща рекичка, водят до бурен водопад.

Савана

Пустата и суха зала на Африканската саваната е по-концентрирана върху усещането, отколкото върху растителността. Водещият човекопоток насочва към един недостижим оазис, видим само от няколко точки на залата. С приближаването към това “райско” кътче, започва изкачване по полегата рампа, и отново се отдалечаваме, а оазисът остава недостижим.


На входа е приготвено прясно кафе за всеки посетител за адаптация към смяната на климатичния пояс.

Японска градина

Разцъфналата японска вишна на входа дава началото към едно спокойно “дзен ” пътуване из залата, придружено от белия шум на високия водопад. Минавайки по равните зелени и водни площи се достигат до гора от бамбук, която ни обгражда и чувстваме пълно уединение. Свободно стоящи и групирани скални и каменни елементи (исигуми) прекъсват зелените низини. През цялото пътешествие в японската градина посетителя може да се наслади на вкуса на матча чай.

Автор


Кристиан Савов, Георги Бодуров, Добринка Николова, Росен Анев

Университет: ВСУ"Любен Каравелов", София