Проект 98: НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, МИНАЛО В БЪДЕЩЕТО, ПРИКАЗКИ И ЛАГЕРЕН ОГЪН

В ЖИВОВЦИ, УАСГ, София


за проекта


УВОД

Докато паметниците на културата са физическото следствие и доказателство за даден исторически период, нематериалното културно наследство е само памет и въпреки че е защитено от физическите въздействия, които обикновено застрашават материята, то остава уязвимо на времето и забравата.

Практикуването на народните традиции е трудно осъществимо в ежедневието на 21ви век и наред с прогресиращото развитие на икономиката и туризма днес то е често асоциирано с различни маркетингови стратегии с обучителна цел включващи музеи на открито (Етъра), празненства демонстрации („Музей на хляба и традиционните храни“ в Копривщица) и др.

Бистришките баби, Чипровските килими, Обичаят Сурова и Нестинарството са представители на Нематериалното Културно Наследство на България, които са вписани в списъка на ЮНЕСКО.

 

ЗАСТРАШЕНО ЛИ Е НКН?

  • Глобализацията е характерно явление за съвремието и предизвиква загуба на идентичност.
  • Основния проблем в опазването на нематериалното културно наследство се корени в осъвременяването на много от дейностите свързани с народния бит, което променя уникалната им характеристика.

Една от специфичните характеристики на този вид културно наследство е, че то няма обособени пространствени граници – някои аспекти могат да бъдат обвързани с конкретна среда, да имат местно значение, но други елементи са част от общия национален дух.

 

НАКРАТКО ЗА ИДЕЯТА

“Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата и са винаги живи. “

От „Ние, врабчетата“, Йордан Радичков

Едно от най-големите богатства на България е Нематериалното и културно наследство - Фолклорът, Езикът, Занаятите, Традициите, Легендите.

Опазването на нещо, което няма материя се осъществява чрез предаване на знанията и уменията във възможно най-автентичния им вид от миналото към бъдещето.

Думата “БЪДЕЩЕ”, тълкувана често като “това, което предстои”, е най-вече асоциирана с поколенията, които ще бъдат.

 

Непредубеденият и искрен поглед, който децата имат към света, придава позитивен и светъл характер на това неизвестно или предполагаемо измерение на предстоящото.

 

 

НАКРАТКО ЗА ПРОЕКТА

Живовци е историческо село в област Монтана, което е съществувало още от преди османската власт. Сега е напълно разрушено и залято от водите на открития през 1986г. язовир Огоста, разположен южно от град Монтана.

За произхода на името му има легенди.

Йордан Радичков - бележитият български писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм е бил роден в непосредствена близост до село Живовци.

Детските лагери оставят винаги прекрасни спомени в съзнанието, а развлекателният им характер, съчетан с опознаване на традиционни занаяти, уроци по народна музика, танци и кухня създават устойчива стратегия за опазването на нематериалното културно наследство.

Освен осигурявайки удобна учебна база (работилници, лекционни зали за провеждане на занимания) от важно значение е да се предвидят и развлекателни пунктове а именно детски и спортни площадки. Основна цел е да се предвидят атракции за децата и да се постигне съчетание на опознавателния процес със забавления и интересни занимания.

В проекта нарочно е наблегнато на просторните общи пространства и смесване на вътре-вън - разположението на центъра сред борова гора наред с живописните гледки подпомагат за създаване на благоприятна среда за обитаване от деца.

Автор


Азатухи Саргсян

Университет: УАСГ, София

Месторабота: GYPT, Великобритания