Проект 103: Консервация, реставрация и социализация на римска баня в централната част на гр. Добрич

., ВСУ "Черноризец Храбър", .


за проекта


І. ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА.

В процеса на съвременни строителни работи в Добрич през 1963 г. в североизточната част на градския център, били открити стари градежи. Под ръководството на ст. н. с. Любка Бобчева от ИМ – Добрич веднага били предприети спасителни археологически разкопки, които били проведени през 1963 и 1964 г. На площ от 1 200 м2 били разчистени останки на късноримска баня, доста пострадала от по-късна човешка дейност на това място, по време на ранното българско средновековие (ІХ – Х в. сл. Хр.) и периода на османското владичество (ХVІІ – ХVІІІ в.). Голяма част от римския строителен материал (особено тухлите) бил ограбен и преупотребен още в миналото.

В последвалите деситилетия Римската баня претърпява няколко консервации и реставрации, който имат фриволен характер.

Архитектурно заснемане на постройката от времето на археологическите разкопки не е публикувано от археолога-изследовател, а резултатите от проучванията са накратко и на места твърде неясно обобщени в една обзорна статия от 1966 г. Пет от публикуваните в този труд фотографии имат отношение към римската баня: три от тях са на движими археологически находки, а на останалите две има общ поглед към съоръжението и към запазената част от хипокауста в калдариума. Тези снимки и тази публикация показват какво е било устройството на банята и позволяват извършването на консервационно-реставрационни дейности по архивна документация.

ІІ. ОПИСАНИЕ НА РИМСКАТА БАНЯ.

Римската баня в Добрич се състои от три помещения, разположени в надлъжна редица, ориентирана от североизток на югозапад. Южните две от тях са били оборудвани с подова въздушна отоплителна инсталация (hypocaust). Общият правоъгълен план на сградата е бил променен от три екседри (полукръгли помещения с басейни и предвидени места за сядане ниско край стените), издаващи се навън от източната, южната и западна основни стени. Навсякъде зидарията е от ломени камъни, споени с бял хоросан, а дебелината им варира от 60 до 80 см. Само при строежа на западната екседра е използвана смесена зидария – тук има хоризонтален пояс от три реда тухли, висок около 20 см. Към южната екседра са били изградени две четириъгълни помещения. Още едно подобно помещение е долепено от изток към средното от нейните основни правоъгълни помещения. Общите размери на цялото съоръжение са: дължина 23,15 и ширина 11,40 м. Не са открити при разкопките следи от входа в него, но изглежда най-вероятно той да е бил от север, откъдето се е влизало в първото помещение от основната редица, което единствено не притежава отоплителна инсталация.

ІІІ. ПРОЕКТНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Римската баня се намира в непосредствена близост до центъра на

гр.Добрич. Намира се на ъгъла на бул. „25-ти Септември” и ул.”Генерал

адютант К. Манзей”. Банята е от изключително местно значение за древната

история на града. Зоната в която се намира е в непосредствена близост до централната пешеходна зона на града.

След изпълнението на адекватна и съобразена с архивните документи консервация, реставрация и социализация в съвременната градска среда, банята може да бъде включена в културния туристически маршрут на град Добрич, както и в културните маршрути на областа.

Поради липсата на паркова и рекреационна среда в близост, зоната е

изключително подходяща за изграждането на такава.

В проектно решение се предвижда изграждането на амфитеатрална зона , зона за детски учебен музей на открито с различен тип игри, и зона за отдих.

В пространството около банята се придвижда преобразуването на едноетажна общинска сграда в кафе сладкарница и детска площадка до нея.

Предвижда се поставянето на два броя „плаки“, който поставени под определен ъгъл да могат да представят на посетителите как е изглеждала банята.

Така ще се привлече вниманието към недвижимата културна ценност и ще се отвори възможност за открити учебни занятия и интерес към културното наследство в децата.

 

  1. НЕОБХОДИМИ ДЕЙНОСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДЕКВАТНИ КОНСЕРВАЦИОННО-РЕСТАВРАЦИОННИ РАБОТИ

При предходните консервацииони и реставрационни работи е подходено доста творчески и недобросъвестно:

  • реставрацията и консервацията не е съобразена с размерите и описанието на банята, от първичните археологически публикации;

  • не е експонирано коректно ходовото и строителното ниво на римската баня по време на нейната експлоатация;

  • в много от консервационите зидове са използвани в основите им дребни ломени камъни, а към върха доста по-едри, което води до нестабилност в консервационния зид;

  • всички консервационни зидове са изпълнени с разтвор от сив цимент;

  • не са трасирани зиданият канал и водопроводът, споменати в публикациите.

Необходими проучвателни дейности, поради липса на достаъчно изходни данни, за да може да се изпълни коректна консервация и реставрация:

  • археологическо проучване за изясняване дълбочината на фундиране на сградата;

  • археологическо проучване за изясняване ходовото и строителното ниво на сградата по време на нейната експлоатация;

  • проучване на състава на оригиналния хоросан;

  • проучване трасето на зиданият канал и вдопроводът, за да може да бъдат коректно сигнирани в проекта за консервация и реставрация на Римската баня.

 

Необходими дейности за изготвяне на предпроектни проучвателни документации:

  • заснемане на актуалното физическо състояние на Римската баня;

  • внимателното премахване на рушевени от предходните консервационни зидове;

  • внимателното премахване на растителност – корени в близост до основите на зидовете;

  • почистване на консервационните зидове до здрава субстанция;

  • заснемане на състонието на Римската баня след приключване на археологическото проучване и почистването на археологическите структури.

Проектното решение е в съответствие с научните принципи на реставрацията и не материализира теоретичната възстановка на паметника. Основен негов критерий е спазването на основните строителни и реставраторски принципи с избягване на риска от по-нататъшни увреждания на обекта. Предвидени са следните консервационно-реставрационни дейности:

  • изграждане на околовръстен дренаж и отводнителна система в помещенията на банята

  • изграждане на консервационен зид на зидовете на банята

  • експониране на реплика на подовия хипокауст в калдариума (по фотодукентация) от стоманобетон по отливка от оригиналните тубули

  • изграждане на зидовете на южния и западния басейн с по два аркирани отвори по фотодокументация и първични публикации

Технология на изпълнение на консервационен надзид:

  • Извършва се биоцидна и хербицидна обработка на зидовете с цел отстраняването и предпазването им от мъхове и лишеи

  • Ерозиралите фуги и фугите със сив цимент по целия зид се почистват, запълват се с нови консолидиращи разтвори и се префугират

  • Там където се констатират оригиналните фугировки се почистват, укрепват, бордират и китват

  • Там където се констатира оригинален градеж се изпълнява сигнираща фуга от тъмно оцветен хоросан с дебелина 4cm между оригиналния зид и консервационния надзид

  • Изпълнява се консервационен надзид до благоприятен консервационен статут и четимост на археологическата структура по приложените план, разрези и изгледи чрез вторична употреба на оригинални градежни материали (събрани на място) и с разтвор по рецепта на технолог-реставратор, с цвят близък, но различим от оригиналния

  • Изпълнява се запечатка от бял хоросан на дълбока фуга по рецепта на технолог

  • Изпълнява се хидрофобизация с продукт по рецепта на технолог

 

Автор


Мария Найденова, Теменужка Мирчева, Доротея Медникарова, Вера Димитрова

Университет: ВСУ "Черноризец Храбър", София