Национален музей на българското музикално и танцово изкуство

Александър Стойчев, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София


за проекта


Сградата се намира в град София, кв. Мотописта. Ситуирана е в паркова среда, като от северозапад територията е обслужена комуникационно от бул. България.

Ако музеят функционираше в реална среда, Вие бихте могли да разберете местоположение му с помощта на най-обикновен сайт за сателитни снимки от рода на Google maps. Това би била и първата среща със сградата за много други. Смятам, че този тип сайтове и като цяло интернет пространството, са още един аспект от човешката среда, към който сградата може да бъде ориентирана.

Базирайки се на това, както и на фактът ,че терена за реализиране на сградата от три страни е заобиколен от средно високо застрояване, а от към бул. България граничи с дървесен масив ограничаващ видимостта, за главен формообразуващ елемент на сградата са приети концентричните кръгове. Те са благоприятни за интерпретация към звукови вълни, музика и танц, а и успешно биха пребивавали и в интернет пространството, от където човек би имал не възпрепятстван поглед към цялостната форма на тази иначе голяма сграда.

От друга страна, кръговата структура е благоприятна и за функционалната програма на сградата,  чийто отделни функционални звена са потенциални източници на въздушен и ударен шум, неблагоприятен за останалите.

От централно разпределително пространство, пребиваващият има достъп до сектори с различна функция. Централното ядро е кота ±0,00м. за сградата и е на ниво с два метра по-ниско от това на прилежащия терен, като връзката между тях се осъществява посредством пешеходни рампи.

С цел да се изяви важността на музейната експозиция, а и да се осъществи контрол на достъпа, тя е организирана на кота +6,00м., около галерия. Самата галерия гледа към централното атриумно пространство, като освен това задава ходовата линия на музейната екcпозиция. На нивото на експозицията, посетителите първо пристигат в зона със свободен достъп и точка на пропуск към музейните зали.

Зареждането и обслужването на сградата се осъществява от кота -4,00м. На това ниво се помещава подземен паркинг за 75 автомобила, който е свързан с уличната мрежа посредством рампа. С цел организация на човешкия поток, ходовата линия на посетителите на музейната експозиция винаги преминава през централното многофункционално пространство.

Концентрично-кръгова структура е материализирана чрез стоманена конструкция от пространствено-прътови рингове носени от колони. Между отделните сектори на сградата са образувани вътрешно дворни пространства, където стъпват колоните. Ринговете, от своя страна, носят покривните покрития на широко-площните експозиционни зали и зрителната зала позволявайки липсата на колони в тях, а при останалите сектори от сградата, подпомагат за флексибилността на планировката.

За изграждането на архитектурния образ на сградата са използвани характеристиките на метала, стъклото и зеленината. Плътните части са реализирани чрез метална бяла алуминиева обшивка с цел еднородност и хомогенност на формата. Носещите рингове също са обшити с метал, чиято текстура допринася за отражението и дифузията на светлината към пространствата на експозиционните зали.

Предвижда се главното атриумно пространство да помещава музикални и танцови събития в подходящи моменти.

Музеят е проектиран с идеята за откритост и приветливост към публиката, като преднамерено е търсена и провокацията за активно запознанство със сградата - от виртуалното пространство до експозицията.

Автор


Александър Стойчев

Възраст: 24

Университет: Университет по архитектура, строителство и геодезия

Специалност: Архитектура

Година на обучение: Година на завършване: 2016 г.