Проект 34: „Проектиране на стоманобетонна конструкция на офис сграда“ на метродепо

., УАСГ, София


за проекта


Главната носеща конструкция на разглежданата сграда е стоманобетонна, монолитна от безгредови, безкапителни плочи и вертикални носещи елементи - стоманобетонни колони и стени. Усилията от сеизмичните въздействия се поемат от монолитните стени и се предават на стените на сутерена и монолитната гладка фундаментна плоча. Колоните поемат само вертикалните товарни въздействия.
Сградата има едно сутеренно ниво и седем надземни етажа. Размерите ѝ са 17,95х48,25м, не изискват дилатационна фуга. Има денивелация между покривните плочи – до средата сградата е с една кота на покрива, а от ос 4 до края – с по-ниска.Брошката на сградата представлява атриум с приблизителна площ 23м2. Проектирането на сградата започвам с изчисление на плочата, чрез метод на крайните елементи. Използвам програмния продукт SAP2000 – въвеждам материали и сечения за елементите и натоварване, за да получа оразмерителните усилия. Изследването на носещата конструкция се извършва посредством линеен анализ с проектен спектър на реагиране вид 1. След като приема дебелина на плочата и подходяща армировка, правя проверки на провисване и продънване. В записката ми ще забележите, че разписвам сметките за един елемент от даден вид, за конкретна проверка, а останалите представям таблично. Така съм представила и продънването на стените и колоните-таблично, а в чертежите съм показала само няколко типови схеми. за колоните. Следващите елементи, които оразмерявам са две отделни стени, за клас на дуктилност DCM. Чрез итерационен подход съм подбрала армировката, като съм показала само първия и последния опит. Изпозлвала съм интеракционна диаграма, която много бързо ориентира как да варираме с броя на прътите и сеченията им, за оптимално оразмеряване.
Въпреки че реално не е необходимо, в дипломния си проект съм разглеждала и една греда на усукване, макар да няма пасност от такова.
Друг елемент, който съм разглеждала е стоманобетонна колона. Избрах най-натоварената и чрез интеракционната диаграма подбрах различни бетонни сечения и площ на армировката, за различните етажни нива.
Приела съм стесняване на колоната с 10см през няколко нива. Първо бях пробвала със стесняване през 5см, но не мисля че е технологично добре и промених избора си.
Последният елемент, който изчислявам е фундаментна плоча. Както при етажната плоча, така и при фундаментната се приема дебелина и армировка. След това проверявам продънването под една колона и стена. Към записката съм прилагала картинки с илюстративна цел или пък за сравнение между дадени резултати. След края на конструктивната част разглеждам технологията на процеса.
Проектът е разработен съгласно системата Еврокодове.

Автор


Перуника Милчева

Университет: УАСГ, София