Проект 11: Централен градски парк, гр. Ловеч

., Лесотехнически университет, София


за проекта


Въведение

Целта на дипломният проект е да се създаде функционално-пространствена структура, която да отговаря на нуждите на обществото и да повиши качеството на живот, чрез изграждане на централен градски парк на територията на бившата казарма в град Ловеч.

Основните задачи  на проектната разработка  са да осигурят бъз достъп между съседните квартали, да се обособи подходящо място за отдих, да се предвидят културно-образователни дейности за всички възрастови групи от населението на град Ловеч.

Избраната  тема е интеграция на съвременните технологии, изграждане на почти независимо от електроенергия парково пространство, съобразено  концепцията  „Устойчиво развитие на градовете“.

Идеен проект

Алейната мрежа е решена в геометричен стил, като са ситуирани главни и второстепенни алеи. Главните алеи са с ширина 5 м.,  а второстепенните с ширина от 2 до 3 м. Алеите се очертава да бъдат с настилка от бетонови павета в по-голямата част от територията а на места -  с бетонови плочи. На всеки от входовете се предвижда поставянето на велосипедни стойки. Алейната мрежа е изцяло съобразена със съществуващите дървесни индивиди оценени в добро състояние след направената експертна оценка.

Предвижда се обектът да бъде от затворен тип. Като след 23:00 часа се предвижда да бъде заключван.

Заложени са соларни панели на покривите на всички сгради на територията на парка, като е предвидено редуването им с покривно озеленяване, което да предпазва соларните панели и да удължава техния живот, както и да намали отделянето на топлина от тях.

На северната граница на обекта и новопроектираната улица е ситуиран паркинг за успоредно паркиране, като във източния му край има предвидени две паркоместа за автобуси. В двата края на новопроектираната улица се намират два от второстепенните входове на парковото пространство. До североизточния вход е предвиден и вътрешен паркинг, който ще обслужва посетителите на школите по спорт и изкуства, както и детската интерактивна занималня. От северозападния вход са проектирани два подхода единият е главен, а другия второстепенен.

Главният подход води до детската интерактивна занималня и до школите по изкуства и спорт. Детската занималня разполага със затворени помещения, както и открита детска площадка. Съоръженията на нея е предвидено да бъдат разделени на няколко тематични групи. Детската площадка е проектирана на принципа на Монтесори, който в нашата страна се прилага рядко за детски площадки. „Италианският лекар и световно признат педагог   д-р Мария Монтесори развива система от научни наблюдения, която се основава на възрастта на децата. Нейните подходи могат да бъдат прилагани, както в детската градина, в училище, така и у дома. Основното за метода Монтесори е, че се сформират групи с деца на различна възраст с цел по-малките да се учат от по-големите. Ролята на възрастния/ учителя/ родителя е да съблюдава процеса и да го води, но да не се намесва активно в него.“ пише Мариела Кръстева в своя статия в comsed.net.

Детската площадка се предвижда да е със саморазливна ударопоглъщаща настилка, в свободен рисунък. Като в настилката на детската площадка са заложени сензори, улавящи движението и произвеждат електричество, което да захранва сградата на детската занималня.   Северозападно от детската зона са ситуирани две малки открити пространства с рисунък в настилката. На юг от тези открити пространства се предвижда тих кът за отдих, за служителите на научно-технологичния център и за посетителите в парка. Той е съставен от водна площ с предвидени дюзи в нея, както и пейки за кратковременен отдих.

В близост до североизточния вход и школата за спортни занимания са предвидени две комбинира игрища,  покрити с акрилна настилка. Южно от игрищата и западно от школите за спорт и изкуства е ситуиран композиционният център на парка, площадното пространство с водна площ. Във водната площ има поместена сцена, а  места за сядане са разположени амфитеатрално  в два реда около нея. До сцената се стига чрез дървени скакала, разположени на три места. Дълбочината на водното огледало е 40см., за максимална безопасност на посетителите. Местата за сядане са с височина 45см. и са съобразени с ергономията на човешкото тяло. В южната част на площадното пространство е предвиден сух фонтан за разхлаждане в горещите летни дни.

Главните входове се намира западно и източно на територията,. Двата подхода водят до централната сграда на бившата казарма, която е с подменени функции – музейна част и научно-технологичен център. Северно и южно на западния вход са предвидени две паркинг зони с 45°-градусово паркиране по улица „Княз Имеритински“. Третият второстепенен вход е ситуиран в източната част на територията на бившата казарма, който обслужва двете школи по изкуства и спорт и води до композиционния център, подходът е решен със стълби и рампи, поради голямата денивелация в терена.

От западния вход се преминава в мемориален кът, който представлява пространство за социални контакти. Мемориалния кът е съставен от 3 редици каменни блокове. Всяка от редиците е дъговидно извита в планово отношение и чрез динамиката във височините се създава усещане на дъгите и в пространствено отношение. В зоната на мемориалния кът са предвидени тревни острови в настилката, които освен с есттическа функция спомагат да се запази един съществуващ екземпляр от род Betula на територията. Тези острови създават и дизайна на средата. В зимните месеци е предвидено посипване с необработени стърготини или кори, с цел обогатяване на почвата , както и предпазване от разпрашаване на почвата. Заложени са пейки, между тревните острови и мемориалните елементи, както и  кошчета за отпадъци и осветителни тела.

Южно от мемориалния кът е ситуирана зоната за външни експонати, която е решена с няколко второстепенни подхода и общо пространство за разполагане на елементите от експозицията. Предвижда се половината да бъдат макети, поради огромният им реален размер. Другата част да бъдат извозени от Историческия музей в град Ловеч или страната.

Източният главен вход е решен с два подхода един главен, който води до централния вход на музейната част и един второстопенен вход, който отвежда до тих кът за отдих и до южния второстепенен вход. Тихият кът за отдих е решен в почти кръгла композиция, в която са позиционирани шест на брой беседки. Всяка от тях е има соларен панел на покрива, който дава електричество за USB- портове и захранващи контакти. Този тих кът за отдих е предвиден да служи за открити уроци към школите, за бизнес срещи на открито за компаниите поместени в научно-технологичния център, както и за всички посетители на парка.

Има заложени 2 типа обзавеждане на беседките. Единият тип ще бъдат маса със табуретки за сядане. Като ще бъде оборудвана с контакти за лаптопи и телефони, и малка бяла дъска за записване. Капацитетът на този тип беседка е до 10 души. Вторият вариант ще бъде изцяло за отдих. Оборудването във втората беседка се очертава да е шезлонги и малка библиотека със книги във всяка от беседките. Капацитет на тази беседка е до 4 души. Настилката на алеята около беседките е декинг, под който ще има позиционирани сензори за улавяне на движението и вибрацията и ще произвеждат електричество.

Северно от тихият кът за отдих с беседки е оформена алея, от дървен декинг, снабден отново  със сензори за движение и вибрация. Тя отвежда до композиционният център в парка.

В южната част на парковото пространство е ситуиран и последния второстепенен вход. Той изпълнява и функциите на стопански вход, тъй като  се намира в непосредствена близост до стопанската сграда. Оценено е че парковото пространство след изграждането му, ще има нужда от поддръжка. Очертава се нуждата от складово помещение за съхранение на машини и инструменти. Предвижда се стопанската сграда, която да бъде с лека конструкция, преместваем тип обект.

Обемно-пространствена композиция

Обемно-пространствената композиция има за цел да обогати плановата композиция, да създаде природосъобразна среда , както и да изпълнява хигиенно-санитарни функции. Редувани са открити, закрити и полузакрити пространства. В северозападната част на територията по периферията са използвани иглолистни масиви, допълнени с широколистни индивиди и храстова растителност, за допълване и създаване  на етажност на масивите. Иглолистните масиви са използвани с цел предпазване на територията от силните северни и западни ветрове. Иглолистни дървесни представители или и в останалата част от територията, за баланс и динамика на средата. Така са ситуирани иглолистните индивиди, че през зимните месеци пространствата отново да имат единен силует.

По главните подходи са използвани алейни насаждения за да се създаде засенчване на алеите. В тревната ивица до централната и най-голяма сграда са допълнени съществуващите видове. Навсякъде из територията са групирани съществуващите дървесни индивиди с цел създаване на цялост и единство на масивите. Предвидени са и храстови видове за оформянето на етажност на групите и масивите.

В южната част на територията се очертава тиха и спокойна зона. Тя е добре изолирана с растителност от по-активната и шумна част на парковата територия. Предвидени са открити поляни, вътрешни перспективни гледки към дървесно-храстови групи и солитери. В тази зона периферията на масивите е оформена свободно, наподобяващо естествени природни формации.

В зоната на композиционният център дървесната растителност е оформена в линейни и строги форми. Обособява се полузакрито пространство.

Обемно-пространствената композиция около детската площадка и спортни игрища е решена чрез масиви от широколистни дървесни индивиди, като в северозападните части на зоните е предвидено оформянето на иглолистни дървесно-храстови групи, които да изолират от студените северни и западни ветрове.

На ключови места от парковото пространство са използвани солитери и дървесно-храстови групи. По алеите се редуват открити и закрити пространства.


Автор


Никол Иванова