Проект 15:Шведска Антифония

., Bartlett School of Architecture, Лондон


за проекта


Проектът е ситуиран в северна Швеция на територия, която е предложена за масово разширение на минната индустрия. Минната индустрия винаги е била символ на модерността и на прогреса, но в района е донесла непостоянство и преходност. Примери за това са градовете Кируна, Малмбериет и Лавер, където, след екстремно извличане, земята е унищожена и изоставена като остават единствено символи на южната инвазия, насилие към местната култура и земя. Друга заплаха към културата са масово произвежданите сглобяеми къщи от южната част на Швеция, които застрашават да премахнат местния архитектурен език, изграждан както от местните от Norrland, така и от коренните жители на северна Швеция – Сами.

На базата на множеството противоречия между: Севера и Юга, Сами и Правителсвото, постоянство и преходност, се породи идеята за използване на архитектура на сблъсъка, която се стреми да съхрани местните традиции и да спре глобалното използване на масово произведените сглобяеми къщи от Юга. Терминът Антифония може да бъде приложен тук- два или повече гласа, които се преплитат, създавайки композиция, съжителство на  много различни идентичности, което подчертава тяхната разлика, но и сформира едно цяло. Проектът изследва създаването на нов Северношведски  архитектурен език, който цели да съхрани и да разгърне местните архитектурни традиции. За да подпомогне развитието на този нов архитектурен език, проектът предлага нови техники за изграждане с трамбована пръст, за да се създаде гоблен на сблъсъка, наслояване на паметта и културата в лицето на сградата.

Постоянните сгради на Сами са били строени, като се използва почва върху лека дървена конструкция. С цел да се възроди този метод в строенето, в проекта са комбинирани, от една страна, традициите на Сами за изплозване на елементи от природата като част от конструкциите и, от друга страна, модерните технологии за строене с почва, а именно трамбованата пръст. В сградите са изплозвани нестандартни начини за строне с трамбована пръст като: включване на елементи от природата като част от конструкцията или използването им за създаване на нестандартни отвори; използването на естествени елементи като сняг, лед, камък и необработена дървесина като кофраж за стените от трамбована пръст; използване на декоративна дървена облицовка като кофраж.

За да се развие новият език, бяха разгледани няколко възможни типа сгради- жилищен комлекс, минна къща, училище, църква, пристан и пазар. Всеки един от типовете изследва идеята за сблъсък между две противоположни страни, като също тества новите начини за строене с трамбована пръст.

Жилищният комплеск се позовава върху две разбирания за позициониране на сградата в околната среда- на шведите в контролираната градска среда и това на Сами за сливане на сградата с природата. Разгледани са и начини за преобръщане на материала на сградата, сложните детайли в дървената облицовка на шведските сгради се пренасят в фасадата на стената от трамбованата пръст.

Училището на паметта разглежда сблъсъка между две разбирания на историята- преди и след асимилацията на Сами. Новият архитектурен език използва традиционните дървени керемиди, които се слагат след периода на асимилация, те се използват както и за външна обшивка, така и за кофраж на трамбованата пръст и по този начин запечват двата различни момента в същността на сградата.

Храм за всеки разглежда двете противопоставящи се разбирания за религията. От едната страна- традиционното разбирание за Християнския храм, а от другата- разбирането на Сами за природата като единствения рай. Архитектурната концепция позволява на гората да бъде част от сградата и част от сградата да се изгуби в природата.

Минната къща разглежда сблъсъка между постоянство и непостоянство. Чрез регулацията на консистенцията на трамбованата пръст архитектът може да контролира кои части от сградата са податливи на разпад и кои не. С добавянето на горен слой почва в конструкцията строителят има възможността и да определя части от сградата, върху които да има растителност.

В проекта идеята за сблъсъка е разгърната и по-мащабно при структурирането на градоустройствените планове на новите минни градове. Създава се антифония между традиционната градска среда и градска среда, която е интегрирана в природата. Градоустройственият план разглежда различното позициониране на типовете сгради, показвайки противопоставянето на техните елементи и идеологии, които постепенно преливат в противопоставящи се градски условия.

Автор


Димитър Стойнев