Проект 17: ABO(U)T – Living and working in the era of the Millennials.

., Техническия университет, Берлин


за проекта


 
Архитектурният проект представлява многофукционална сграда, включваща жилищни и работни пространства, позиционирана в сложна зона на Мюнхен - пресечната точка на три квартала с различни характеристики, разделени от важни железопътни линии. Както повечето големи градове с непрекъснато нарастващо население, Мюнхен се характеризира с ясно изразена нужда от нови жилища и остър недостиг на свободни парцели за застрояване с високи цени.
Един от най-преките начини за повишаване стандартите на градската среда, е намаляването на разходите на жилищата с прилагането на нови архитектурни концепции за оптимизирани пространства и функции, чрез изграждането на технологични сгради с умен дизайн и преосмисляне на типичните елементи на града. Основна цел на проекта е въвеждане на иновативен модел на споделени жилищно-работни пространства и създаване на контакти на няколко нива: архитектурно-пространствено, функционално и личностно-емоционално, откликвайки на необходимостта от по-евтини жилищни и работни площи, но и от социализация на съвременното поколение Милениали.
Акцент при проектирането на обемите е съобразяването със заобикалящите от две страни жп-линии, както и съществуващите в съседство нео-барокови сгради, взаимствайки от тях височина, ритъм, пропорции на фасадата. Ъгловата сграда полага едновременно завършек на стария и начало на новия комплекс. Разгръщането на основната застроена маса, следвайки очертанията на парцела, оформя бариера отвън и осигурява максимална застроена и незастроена площ – вътрешен двор.
Резултатът е жилищен комплекс от два основни обема. Главният е предназначен за споделено съжителство и алтернативни работни места, предлагащ също така разнообразни дейности на приземния етаж, достъпни и за хората от квартала.
Във втория - сградата на ъгъла - са концентрирани частни жилища, а кулата е интегрирана като отличителен белег, без да доминира и засенчва.
Разглеждайки един стандартен етаж, открояваме 3 надлъжни макрочасти за съ-жителство, които обикалят цялата форма. Външната зона от север и запад е заета от стаи (17м2), които посредством високата си контурна гъвкавост могат да се комбинират, осигурявайки богата палитра от типологии мини апартаменти. На изток, откъм главната улица, са разположени споделени пространства за работа.
Вътрешната зона – серия от стаи с различни размери - се разгръща като галерия към сърцевината на сградата, приканваща към срещи и взаимодействия между обитателите.
Благоприятното разположение към двора и директния излаз към просторните балкони създават усещането за сливане на интериор и екстериор. Ползвателите имат свободата да оформят всяка от тези зони според индивидуалните си нужди.
Централното ядро е предвидено за сервизни помещения, както и за връзка - хоризонтална и вертикална - между общите и индивидуалните части.
Позиционирането на спалните помещения по външния периметър е съобразено с функцията им за използване предимно през нощта, когато движението на влакове е намалено, което дава възможност споделените места за работа и отдих да се разгърнат изцяло във вътрешната част на комплекса, прекъснати единствено от кухненските зони.
Крайният резултат е добре пропорционирана, основно 5-етажна сграда, със снижения в южната част за увеличен достъп на слънчева светлина във вътрешните дворове и различни фасади, онагледяващи душевния характер на зданието. Външната - тежка и затворена, с изчистен линеарен ритъм, вписваща се в градската обстановка със семплите си орнаменти, вътрешната - разчупена от поредица еркери и балкони, зад които се крият множество филиграни с височина до тавана прозорци.

Автор


Кристина Стефанова и Диего Буонанно