Проект 18: Национален музей на българското музикално и танцово изкуство

., УАСГ, София


за проекта


Имотът се намира на мястото на бившата Мотописта в район с жилищни функции, но и все повече нови бизнес сгради. Предишното състояние на Мотопистата е като място за събиране на хора, много известно за столицата през миналия век. В сегашното си състояние Мотопистата е изоставена и зеленината е прораснала през цялата зона. Оттам се развива идеята за мястото. Запазва се като зелена зона – парк. Съхранява се следата за Мотопистата и тя е използвана като отправна точка за развитието на решението. Линията на пистата е запазена и се изграждат покрай нея много ефирни външни амфитеатрални пространства с потенциал за превръщане на цялото място в един парков музеен комплекс. Създават се обемите на изложбените зали – 4 кубчета за фолклор, опера, симфонични изкуства и балет, и обемът на зрителната зала. За всяко изкуство – отделно изложбено пространство, като залата се явява акцент в композицията. Всеки обем представя различно състояние на изкуството и носи различно преживяване на посетителите.

         Оформят се 3 режима на ползване на комплекса:

1. зона парк – за отдих;

2. маршрут музеи – 4-те изложбени пространства, които са свързани помежду си с пространства за временни изложби;

3. зона за представления – зрителната зала с отваряема фасада към площада, която предоставя възможност за отваряне и изнасяне на изкуството навън. Мобилни сцени и трибуни превръщат целия парк в пространство за събиране на хора, обмен на идеи, създаване на изкуство, ориентирано към всички.

         Тези принципи го превръщат в цялостен комплекс.

         Предвидени са и модулни кубчета – беседки от дърво с различни функции: бар, кафене, библиотека и звукозаписни кабини. Те са разпръснати из парка, като до някои не водят обособени алеи, което кара човек сам да търси, за да ги открие. Някои са на ниво терен, а други са издигнати във височина за още по голяма закътаност на артиста в тях.


Автор


Бояна Пейчева Димитрова