Проект 26: НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА МУЗИКАЛНИ ИЗКУСТВА

., УАСГ, София


за проекта


Националният център за музикални изкуства е оформен около идеята за създаване на пространство, което да приюти пловдивската опера. Нуждата от създаването на такава сграда подбуди обществени дебати, особено в навечерието на тази така важна за града година, в която той е европейска столица на културата.

В момента Държавна опера Пловдив представя своите спектакли в Дом на културата „Борис Христов”, който е тесен, за да побере всички културни прояви на сцената, която не е проектирана за пълномащабни музикални концерти и представления. Държавна опера - Пловдив се нуждае от самостоятелна сцена.

Фондация „Дом за Пловдивската опера“ предлага 8 възможни локации за сградата. Избраната ситуация е една от тях. Посочената локация зад площад Съединение е много ключова - има потенциала да бъде кулминацията на едно дълго пешеходно пространство, което започва от Централния площад пред пощата.

Един от основните акценти на проекта е връзката на сградата с пешеходния мост. Тя превръща комплекса в интегрирана част от околната градска среда, като прави операта символно по-достъпна за всички и предоставя едно ново обществено пространство, което може да се използва денонощно и независимо от останалите части в комплекса. Тази връзка води до открит амфитеатър над малкия обем, който може да стане сцена на различни артистични прояви и събития, или просто място за отдих. Продължавайки по-нататък по покрива на сградата, човек стига до панорамна тераса пред ресторанта на последния етаж. От нея има вход към него и към сградата. Проектът се стреми постоянно да поддържа връзката с реката от всички, достъпни за зрители помещения.

Една от основните цели на проекта е да активира пространството по крайбрежието на Марица, затова и главният достъп за зрители е решен от тази страна. Фоайето е ориентирано изцяло към реката и действа като гръбнак, на който са закачени залите, които се подават устремено към Марица, образувайки обтекаеми природни форми. В обемно-пространствено и градоустройствено отношение проектът е решен на принципа на контраста: криволинейни форми от северната страна, преливащи в природната среда; прави линии и изчистени обеми, отговарящи на градската структура от юг. Сградата се състои от два обема, свързани с топла връзка. В основния се помещават оперната (904-985 места) и камерната зала (303 места), както и обслужващите ги помещения, а в по-малкия – детския оперен театър (220места) и музея, които са функционално обвързани и могат да работят и самостоятелно. На кота +4.50м се намира топлата връзка, тя свързва галериите в двете части на сградата, от които са достъпни балконът на детския оперен театър и партерът на операта.

В екстериорното решение присъстват 2 материала: фасадна система панели от еталбонд, чието вертикално членение подчертава образувателните на кривите ленти и създава динамичност на образа; и стъклена фасада за обществените пространства, където присъства визуална връзка с реката. Прозрачната фасада на фоайето преминава и в кулоарите на операта, а през стъклото се усеща обемът на оперната зала. В интериора отношението на контраст продължава, като мотивът за вълнообразните ленти отново присъства, но този път в по-топъл и уютен материал, подходящ за акустиката на големите пространства на фоайето – дървото, което е използвано за облицовка на парапетите на галериите и стълбите, а стените остават бял фон на тази динамика.

Конструкцията на сградата е решена със стоманобетонни колони и греди, а премостването на залите, както и на сценичните пространства на оперната зала, се осъществява чрез главни и второстепенни стоманени ферми. Част от камерната зала излиза конзолно напред и се носи от стоманобетонни греди, лягащи върху колоните под залата, намиращи се във фоайето. Разработени са детайли от решението на наклонената фасада на кулоарите и детайли на акустичната обработка на оперната зала.

Автор


Вероника Христова