Проект 29: Училище за изящни и приложни изкуства

., Нов Български Университет, София


за проекта


Концепция

В последните години образователната система е насочена все повече в подкрепата на точни науки като математика, физика и химия. Учениците се оценяват чрез стандартни тестове и се награждава временното запаметяване на информация, вместо да се стимулира креативността и критичното мислене. Проектът „Училище за изящни и приложни изкуства“ цели не само да създаде архитектурен обем, в който ще се помещава новата учебна институция, но и да развие нова концепция за промяна в образователната система. 

Oсновен фокус в проекта заема функцията на сградата и обособяването на отворени пространства за обучение - традиционните класни стаи и безкрайни редици с чинове са заменени с по-гъвкави и отворени функционални планове. Акцентира се върху извити или продълговати разпределения, за да могат по-шумните функционални зони да са концентрирани в единия край, както и на разнообразие в обзавеждането.  Предвидени са много меки столове, големи възглавници, люлеещи се столове, дивани, подвижни стени и прегради. Тази гъвкава структура е израз на образователна философия, която насърчава високо ниво на автономия както за учители, така и за ученици. На последните се дава повече отговорност при организиране на собственото им обучение, а то подобно на разпределението на училището може да варира от седмица до седмица.

Ситуация

Проектът се ситуира в гр. София, кв. Манастирски ливади с достъп от прилежащата улица на югоизток „Тодор Джебаров“ и обслужваща улица от север, откъдето е предвиден достъпът до надземния и подземния паркинг. На запад теренът е ограден от приток на р.Перловска – Боянска река, а на юг има широка гледка към Витоша с лека денивелация и понижение на североизток.

Архитектура

Обемно-пространственото решение се състои от 3 куба с различна големина на основите, които се свързват в едно като се допират с един от върховете си в обща точка без да се припокриват. Поради денивелацията на терена от близо 4 м, два от кубовете имат 3 надземни нива, които са подвигнати с 50 см над кота 0, за да могат комуникационните линии, определящи главните входове на сграда, да останат незасегнати и да осигурят нормалния човекопоток. Последният обем се състои от едно подземно и две надземни нива.

Всеки от кубовете е натоварен с различна функция, което е отразено и на фасадата чрез използването на цветни плоскости. В жълтия обем, който е в най-ниската част на терена, са разположени обслужващи помещения като библиотека, столова и администрация. В синия обем се намират образователни помещения със специфичен характер като ателиета, зала за танци, медиатека и спортен салон, който е разположен към свободната част на терена, за да се осигури най-бърз достъп до външните игрища. Зеленият обем е в близост до улицата и в него се помещават аула, музикална зала и всички останали учебни стаи и пространства. По този начин учебните кабинети придават смисъл на погледа на преминаващите отвътре навън. Между всеки два от кубовете са оформени пространства, в които са разположени трите входа на сградата – на изток, на юг и на северозапад. В централната част е оформено атриумно пространство с двойна височина. От него се осигурява лесна ориентация до различните групи помещения.


Автор


Йоанна Иванова Петрова

Месторабота: Ideal Standard