Проект 56: Терминал за съвременно изкуство

., УАСГ, София


за проекта


Oбект на дипломния проект е разработването на публичното пространство между метростанциите „Софийски университет“ и „Орлов мост“ и паметника на Съветската армия. Мястото е значителна част и от „Княжеската градина“ в София. Главна цел на проектa е да се преосмисли и да се изяви потенциала на това важно за града, но недооценено място, което може да бъде интересна и обогатяваща част на градското пространство. Проектът цели и демонстриране на нов подход към българското обществено пространство като интегрира: открито пространство–галерия във връзка с парка и паметника; подзeмен площад с връзка между метростанциите; галерия за съвременно изкуство и експериментален театър;
 
Концепция
Терминалът за съвременно изкуство е новото свързващо звено, отпечатъкът на нашето време, което допринася за по-пълна изява на специфичното културно наследство на архитектурния ансамбъл „Паметник на Съветската армия“, едно само по себе си дискусионно пространство, чрез адаптирането му и интегрирането му към съвременния градски живот. Проектът предлага въвеждане на един ясно разграничим съвременен пласт. Обогатяването и преобразяването на досегашното пространство дава нови възможности за използване и отношение към мястото. От друга страна, подобно решение засилва интереса и участието на широката публика, чиито досег с културата става ежедневен и лесно достъпен. Чрез съществуването на подобно място се привличат разнообразни творци, като мястото става притегателен център за любители на културата и промотирането ѝ. Това играе стратегическа роля за популяризирането на София като съвременна столица, която предлага галерийни пространства и културни прояви на високо ниво, в интересен, но сложен градски контекст.
 
Планова и пространствена структура
В зоната пред паметника, е развит наклонен площад - продължение на логиката на паметника. Това е познатото ни място за отдих, за срещи, за спорт. Но това е и новото галерийно пространство на открито, оформящо една възходяща/низходяща структура с начало/край паметника.
На ниво -1 се намира комуникационното звено, образувано между двете линии на метростанциите, както и връзката между различните входове. Тук се съдържа и основният подход към ниво -2, обособен като приемно фоайе с книжарница към галерията, в което могат да се провеждат различни откривания и събития.
На ниво -2 са разположени галерията за съвременно изкуство и експерименталния театър. Пред театъра се развива основното пространство на галерията. Посетителят преминава от по-ниско към по-високо пространство, което достига до над 15 м височина. Това усещане за мощно подземно пространство е засилено с оформянето първо на по-малки експозиционни площи към входното пространство, посредством преместваеми стени.
Галерийното пространство се пресича от тунелите на метролиния 1, които „висят“ в пространството. Това е преднамерено търсен ефект с цел засилване на „усещането“ за характера на това специфично място. След преминаването под тунелите на метрото, се разкрива най-голямото пространство от галерията, предназначено за мащабни творби. В България няма подобни площи за съвременно изкуство. В дъното е обособена отделна галерия, намираща се под самия паметник. Постаментът на паметника е „кух“, като в него по данни има съществуваща стълба. Фундаментът на паметника се укрепва. Изгражда се нова стълба, която води началото си от това галерийно пространство, а краят ѝ е ознаменуван с гледка към Витоша. Това се постига чрез процеп в постамента на
паметника и възможност за панорамна гледка на над 20 м височина. Стълбата е централният елемент в това експозиционно пространство.

Автор


Гергана Георгиева