Проект 58: Мнемоника и овластяване, [Mnemonics & Empowerment]

., Университет Страдклайд, Глазгоу, Великобритания


за проекта


Заданието на курсовата работа е създаването на сграда с обществен принос за развитие на район Гован в Глазгоу, Шотландия. Районът е бил известен като най-голямата корабостроителница във Великобритания, но през последните тридесет години претърпява упадък в резултат на де-индустриализацията и липсата на нужда от тежки индустрии. Гован е възприет като дом на работническата класа и люлка на индустрии от различен характер в Шотландия. Цели се създаването на сграда, която да бъде тясно обвързана с Гованската идентичност, за която цел бе извършено задълбочено и подробно изследване на историята, културата и поведението на района. Разцветът на многобройни активисти и филантропи от Гован насочват към идеята за проект, който се фокусира над силата на човешкия глас и желание за промяна, както и уважението към историята, спомените и характера иначе казано “идентичността” на района. Идентифициран е паркът ‚Елдър‘, дарение от филантропката Изабела Елдър през 1883 година, като място, което в миналото е събирало жителите за различни социални мероприятия, но в момента е занемарен и неизползван. Като част от проекта, паркът е разделен на различни зони според функциите им и една от тях включва дизайн на въпросната сграда.
В северозападния край на парка ‚Елдър‘ са разположени две исторически структури от важно значение за Гован. Едната е едноетажна каменна колиба - Фермата “Ферфийлд”, която е най-старата сграда в района, запазена от времето на фермерската индустрия в Гован. Сградата е в много тежко състояние с компроментиран покрив, но сравнително стабилни стени и основи. Срещу нея е разположен портик на имението ‚Линтхаус‘, старо имение на собствениците на корабостроителница, което е било разрушено в началото на 20-ти век. Портикът е единственият съществуващ елемент от старото имение и преди петдесет години е бил разположен на една ос с фермата.
Проектът идентифицира тези две структури като представителни за Гованската идентичност, но и като контрастни от гледна точка на техния стил и предназначение. Тази ос съпоставя Дома на работническата класа с Дома на буржоазията в диалог за бъдещето на Гован. Главната идея на проекта е да създаде пространства за дискусии и социални мероприятия, както и музей и архив. По този начин двете структури се превръщат в главни елементи в дизайна на сградата и като артефакти изложени във вътрешен площад. Фермата се превръща в Архив, посветен на стачките от 1915 в Гован, а портикът се превръща във вход към Обществен Форум. Сградата е развита с добавни съвременни помещения за кафене, бар, галерия и офиси. Част от офисите в сградата са предназначени да бъдат отдавани под наем на местни профсъюзи и асоциации. Кула с панорамна гледка и музей се извисяват над сградата като отражение и въплъщение на комините на фабриките, съществували в района. Формата на сградата следва извивките на езерото в парка, както и остта, създадена между двете малки структури.
Фасадите на сградата са проектирани да се обвръзват с идеята на разработката и нейния контекст и да имат регионално-представителен характер. Анализ на сградите в съседство и историческите сгради в района показва използването на червен пясъчник и тухла като основен и характерен материал за облицовка. Предложената сграда е разделена на сектори с по-тежки и сектори с леки материали, за да покаже йерархията на вътрешните пространства още чрез фасадата.
Целта на сградата е да обедини хората и да създаде пространство за комуникация, разитие, култура и принос.

Автор


Алисар Риаши