Проект 66: Национален Дворец на културата

., Staatliche Kunstakademie Düsseldorf, Düsseldorf


за проекта


1. Бъдейки роден през 90те, архитектурният контекст, в който съм израстнал е маркиран от множество сгради, чиито характер се отличава с политическа позиция чужда на актуалната за мен. Става дума за множеството сгради и дворци на властта изградени през социализма. Когато се занимаваме със сгради от историческото ни минало, обикновено има три подхода към тях: 1. да ги разрушим и на тяхно място да създем нещо „съвременно“; 2. да ги запазим като „реликви“ от миналото; 3. да направим стъпка напред и опитаме да ги разберем и трансформираме, по начин който отговаря на съвременото общество. Най-голямото предизвикателство от посочените 3 варианта, разбира се е третият и точно с това се занимава дипломната ми работа в художествената академия в Дюселдорф, като поставя функционалността и архитектурния език на Националния Дворец на Културата под въпрос.
 
2. Първата стъпка в процеса е да се анализират архитектурните изразни средства. Има три основни елемента които описват сградата, не формално, а концептуално. 
2.1. Градоустройствено НДК е част от комплекс, който е доминиран от ос, водеща към  самата сграда, която не реферира към контекста, а умишлено се дели от него
2.2. Обемът и формата на сградата са монументални и пренебрагват мащабът на градската среда
2.3. Вътрешните пространства също са репрезентативно-монументални и нефункционални 
 
3. Основна тема в работота е значението на сетивното възприемане на други хора, за изграждането на групи и общества, в архитектурата. А имено различните видове социални интеракции, като например директна, когато съществува вербален обмен на информация или индиректна, когато общуваме посредством сетивата си и се придържаме към дадени общестени норми. Тези типове интеракции могат да дефинират отеншенията между различните пространства в архитектурата. Втората тема е значението на думата демокрация, но не като политическа система, а като социална типология и начин на общуване. Това означава, да се опитаме да разберем думата „демокрация“ като абстрактен термин, който не посочва правилно и грешно, а поставя единствено две условия -
решенията се взимат под формата на дебат и необходимостта от повече от една позиция.
 
4. Водещ пример в проекта е работата на Луи Кан в Дака, който представя архитектурни решения на изброените социологически и философски теми. Целта на проекта е да предложи решение, в което качествата на сградата на НДК и консктрукцията се запазят, но формалното оформление се развие и трансформира в множество по-малки обеми свързани помежду си. Посредством геометричните форми кръг и правоъгълник се създава плавен преход между отделните обеми. Всеки от новите цилиндри е интерпретиран по различен начин и представя различни пространствени формации на сетивни възприятия. В северния се помещават функции като офис и co-working пространства, в южния - кино, танцови зали и театър, в източния - спортни зали, в западния – библиотека. Всеки нов обем може да функционира самостоятелно, така сградата се отваря от всички страни към града и придобива нов мащаб спрямо контекста. По този начин НДК запазва монументалността си, формалността си под формата на брутализъм, но става не само формална част от градския контекст, а цялостен общестевен център.

Автор


Георги Влахов