Проект 23U: Военноморски исторически музей в крепостта Капо д‘ Орсо в Палау, Италия

Има места, в които историята е от изключително значение, където паметта на миналото е

изумително реална, физически присъстваща. Изваяна в гранита на монументален бряг,

крепостта Капо д'Орсо в Палау е едно от тези места. Именно тук военноморски битки са

протичали, а войници са загубвали своя живот. Тук, останали във времето, са арсеналите и

военните постройки, които се превръщат в архитектура на забрава, в едно полемично наследство

с несигурно бъдеще. Днес, съзряни от върха на крепостта, плаващите яхти в Средиземноморието

напомнят за Английските галеони, преследвали Наполеоновия флот преди векове.

Историята трябва да се предава на поколенията, а архитектурата е един способ това да се случи.

Текущият проект цели да направи това чрез трансформирането на крепостта в Музей на

военноморската и навигационната история, място където разказът за събитията, случили се

тук, би запознал многобройните туристи, които всяка година се тълпят по бреговете на Capo

d’Orso. Трансформирайки архитектура на войната в архитектура на развлечението, проектът се

опитва да хармонизира минало с настояще.

Музеят запознава с последиците от военните действия, подчертавайки контраста между преди

и сега, постигайки това пространствено, чрез концепцията за „двойно преживяване“. Разделен на

два слоя- –подземен и надземен, музеят съпоставя в себе си дихотомията на ж ивот и с мърт.

Подземната част изобразява негативните страни на военните действия, докато надземната е

своеобразно публично пространство, което показва красотата и енергията на живота.

Пространствено, музеят е проектиран като път, през който посетителите трябва да преминат, за

да достигнат най-горната точка на крепостта, откъдето се откриват изумителни гледки. Поради

контраста между надземната и подземната траектория на музея, посетителите

емоционално повлияни от преминаването си

, изпълнени с размисъл и благодарност за свят без война.

Вместо да добавя нещо изключително ново, проектът едновременно трансформира и акцентира върху вече съществуващото като основен нов елемент е „пътят“, проектиран между съществуващите сгради, към които са добавени подземни изложбени и музейни пространства. Основен материал, използван за пътеката, е травертин, докато подземните пространства имат по-съвременно усещане, изпълнени с открит бетон, красиво контрастиращ със светлината, проникваща през стъклените покриви, които покриват старите военни постройки. Така светлината се превръща в обединител на двата „свята“ на музея.

Посетителят влиза в южната част на местността, където главният вход го отвежда първо към подземния път. В обширно фоайе са разположени библиотека и аудитория, разположени под съществуващите сгради на военните бараки. След това, посетителят преминава през множество изложбени пространства, които пресъздават моменти от различните битки и акцентират върху негативните аспекти на военните действия. Преминавайки през всички тези пространства, посетителят достига на върха на крепостта в кафе-ресторанта-място за почивка, изпълнено от светлина, откъдето се откриват невероятни гледки. По този начин се цели да се въздейства емоционално, като самият път е катализатор, каращ човек да преосмисли събитията.

Пътят обратно към изходът, е надземният, осеян с публични пространства и красиви зеленени пространства, пейзажни елементи и места за отдих, където посетителят може да продължи да размишлява върху видяното, малко по малко, достигайки до финалната точка на пътят- крепостта-музей.

Възкресена чрез специфични архитектурни намеси, диалогиращи и аугментиращи вече съществуващото наследство, крепостта Capo d’Orso вече не служи на логиката на войната. Трансформирана и обогатяваща съвременното общество, тя дава на света един нов завладяващ музей, вдълбан всред гранитни скали и природа, разположен насред един от най-величествените пейзажи на Средиземноморието, за да напомня, че няма по-хубаво нещо от един мирен и хармоничен свят, свят без война и насилие.