Проект 18B: Panta Rhei / πάντα ῥεῖ / - “Всичко тече, всичко се променя”

., ТУ, Виена

за проекта

За създаването на един нов театрален център се изисква нещо повече от познания върху самата типология. За да се отговори на нуждите на модерното изкуство познатите ни вече примери могат да послужат само като вдъхновение и основа, но далеч вече не са достатъчни като пространства, в които артистите да разгърнат пълния си потенциал. След обстоен анализ на локацията беше установено, че в района липсва ясно изразен притегателен център,  за това сградата трябва да изпълнява и силна функция като активна част от отвореното градско пространство. Използвайки методологията на “Research by Design. Design by Research.” беше важно крайният резултат да е не само оптимално решение на дадения казус, но и да бъде едно съвременно иновативно пространство, което е готово да се адаптира  към неизвестното бъдеще.

                Обемът на сградата седи в контраст с заобикалящата го среда като по този начин ясно се характеризира неговата по-специфична функция. Поради големия трафик в района отвореният приземен  етаж е леко потопен в земята, като по този начин пространството, наподобяващо природен феномен, се шумоизолира. Преходът от публичното пространство към вътрешността на сградата се извършва плавно чрез постепенното развитие на нивото на приземния етаж, съпътствано с обособяване на различни нива, като по-големите предоставят възможността за интегриране на допълнителни функции, като например кафе, което допълнително активира публичния приземен етаж. . Разграфяването на приземния етаж служи за създаване на един нов тип градско пространство, където под един покрив се намира място за всеки. Чрез постепенно развитие във височина в три от точките елементите преливат от пода към тавана като по този начин не само създават динамика в атмосферата, но и умело прикриват носещата конструкция, публичните и товарните асансьори, както и служебния вход. Във вътрешността се вижда ясното функционално деление между публично и частно, като главната зала служи като центробежна точка сблъскваща света на изпълнителя и зрителя. Допълнителни функции като бар, ресторант и зона за срещи са разположени в западната част на сградата и действат като магнит към вътрешността на сградата през целия ден. Всички обслужващи функции се обособяват в северната част на сградата.

                Концептът на главната зала се базира върху идеята за гъвкаво перформативно пространство, където  се дава възможност за поставяне на нов прочит върху отношенията между зрител и изпълнител. Система от 7 подвижни платформи, позволява обособяването на различни сценови конфигурации. Едновременно с това, позиционирането на главната зала точно над централното пешеходно пространство на приземния етаж позволява при желание на изпълнителя да се постигне визуална връзка не само със зрителите от сградата, но и с тези преминаващи отдолу. Движението и разместването на платформите повлиява не само ситуацията в главната зала, но и публичното пространство отдолу. Получава се една взаимна свързаност, чрез която границите вътре-вън преливат една в друга.

                Целият обем е обвит в слой от перфориран тъмен метал, като това допринася за силното визуално присъствие на сградата. Освен като слънцезащитен слой, фасадата обвързва вътрешното и външното пространство чрез изписването на цитати от световноизвестни пиеси. През деня се пропуска достатъчно светлина навътре, а нощем светлината отвътре осветява външните околия, като акцентира върху основната функция на сградата и допълнително въздейства върху преминаващия зрител.