Проект 36B: “Glow”

., УАСГ, София

за проекта

“ Glow” e студентски комплекс, намиращ се в кампус “Леонардо” на Миланската Политехника. Идеята на намесата е да реализира функции, спомагащи за по- доброто и хомогенно функциониране на университетския кампус.

Новият комплекс кореспондира с главните сгради на Политехнико, които са исторически паметници и са се превърнали в символ на институцията. Обемът им обаче не удовлетворява всички функционални нужди на университета и това налага да бъдат построени в последствие спомагащи сгради из квартала. Към днешна дата връзка помежду им не е добре реализирана и създават чувство на фрагментарност и хаотичност.

В основата на концептуалния подход е създаването на преливащи се едно в друго обществени пространства- отворени както за студентите, така и за хората от квартала, които да създадат предпоставка за интеракция между тях. Обобщения обем на комплекса е третиран по два различни начина отвън и отвътре. Отвън фасадите играят роля на своеобразни екрани, които отразяват вече изградената среда в квартала. Във вътрешността фасадите на обемите са третирани така, че да се преливат с отворените обществени зелени пространства- визуално и физически. Над лаконичните стъклени обеми се изграждат градини, които преливат в кулминацията на проекта- пространствено- прътова конструкция, която левитира над всички обеми. “Кенопито” създава магични вътре-вън пространства, в които се реализира игра на светлина и сянка. В основата да дизайн-концепцията е справянето с един от основните функционални проблеми в квартала, а именно- зоната е необживяна и неатрактивна през уикендите и в часовете след края на работния ден. “Кенопито“ е формообразувано от своеобразни “тичинки”, изградени от фософорен материал, които събират слънчевата енергия през деня, а вечер светят. По този начин светещата сградата “съживява” квартала като става притегателен обществен център дори и през нощта.

Комплексът е замислен така, че да се интегрира във вече съществуващата тъкан на квартала, като осъществява прехода между двете му морфологично различни части - тази на историческите сгради и тази на новите сгради, достигащи до височина 40 метра. Извивката на “кенопито” предразполага към този преход. Най-високата точка на “кенопито” е обърната към историческия комплекс от сгради и създава поглед към тях, като по този начин прави както реверанс към тях, така и създава “връхна точка”, която предполага разпознаваемия характер на комплекса.

Пресечната точка на двата основни подхода сформира площадно пространство. Обемът обърнат към двете улици е изграден стапаловидно, създавайки амфитеатър, който потъва към площадното пространство. Той е насочен към съседната фасада на която е монтиран прожекционен екран.

Основна цел е комплекса да бъде като характерен притегателен център, така и свръзка между вече съществуващите сгради.