Проект 37B: Горски кулиси

., УАСГ, София

за проекта

Проектът е разработен по конкурсно задание на YAC. То има за цел да създаде перформативен център, който да включва различните видове изкуства - музика, живопис, актьорско майсторство и други; убежище за авангардисти и арт-хотел сред множество форми на изкуството; място, в което посетителите  да могат да изживеят регенериращо преживяване благодарение на езика на изкуството.

Комплексът е ситуиран на живописен хълм в Торино, около съществуващата бароковата вила Савоя.

Барокът е епоха, белязана от напрежението на непримирими противоречия. Епоха на величествени замъци и затънтени манастири, живот лутащ се между суета и духовност, душа и тяло, реалност и сън.

Театралното изкуство претърпява разцвет по време на барока. Именно тогава възниква модерния театър с всичките му кулиси и театрални машини. Театралната сцена била място за изразяване на една илюзия- огледално изображение на човешкия живот. Въпроси, свързани с реалността и илюзиите били фундаментални за философията на 17 и 18 век.

Кулиси- Театърът бил един от основните символи на барока. Той е изкуство на мига- едно режисирано преживяване, посредством внушения на различни атмосфери. Контролирания контакт с публиката, създаден от връзката артист- зрител, е фундаментален за театралното изкуство. Той е пулсация, която е изградена от редуването на действията и паузите; отварянето и затваряне на сцената; вдигането и спускане на кулисите.

В този проект разглеждам театралното преживяване като нишка. Като пътуване, контролирано от артистите посредством „кулиси“ и декори. Повърхнините, с които работя на целия терен са своеобразни кулиси, които отваряйки се и затваряайки се формират пространства и пулсацията на “пътя”.

Огледало/ Илюзия- Въпроси, свързани с реалността и илюзиите били фундаментални за философията на 17 и 18 век. Декарт пита- „Как можем да бъдем сигурни в каквото и да било?“,  „Възможно ли е светът, който познаваме да е просто илюзия?“ Той често използвал оптически илюзии, за да докаже теориите си, че сетивата ни „мамят“. Много барокови поети сравнявали живота със сън. Още Шекспир е казал: „ Направени сме ние от сънища и сън отвред обгръща тоз малък наш живот…“

What is this life? A frenzy, an illusion,

A shadow, a delirium, a fiction.

The greatest good’s but little, and this life

Is but dream, and dreams are only dreams.”

• Pedro Calderon

Идеята е да се изгради една мистична среда с водното огледало, в което “плува” и се оглежда бароковата вила. Бароковата вила е театрално поставена в средата, приличаща на мираж..сън..излюзия. Вилата е своеобразно произведение на изкуството, поставено на постамент- една магична капсула от друга епоха.

Тя е главният актьор в сюжетната линия. Фасадата е огледално обърната в интериора, създаваща илюзия за копиране на реалността. В бароковата вила е ситуиран театър. Зад сцената са създадени два алтернативни апартамента с перформативен характер, които чрез прозирни стени могат да допускат в определени моменти визуално зрителите до себе си.

Хотелът за гости е ситуиран в съществуващата хижа и помещава 14 стаи. Той може да функционира самостойно и независимо от останалата част от комплекса. По задание е предназначен за хора любители на изкуството, дошли да се потопят в атмосферата, създадена от артистите.

В съществуващите арковидни ниши на подпорната стена, допълнени със стъклени капсули е развит арт-ресторант. Две алеи минават през водното огледало- едната, тангираща с нишите, другата- перпендикулярна на тях. Тя се явява като своеобразен процеп във водата. Той сменя нивото си чрез рампа и това създава усещане на „потъване“. Рампата отвежда до стълбище, което води до най- долния етаж на терена, където има гора. В гората за разпръснати 5 на брой „шушулки“, които са „арт-кабини“, сгушени в нея. Те са изградени от две повърхнини- формата първо се разтваря, после се извисява и свива. Светлината прониква между тях и отгоре (като в храм).

„Пътят“ е изградена като нишка, която пулсира- вътре-вън, отваряне- затваряне, изкачване- слизане. Алеята  отвежда до „пещерата- галерия“, минавайки през гората, като кулминира в гледка, която се разтваря към Торино на фона на Алпите.