Проект 41B: Ревитализация на жилищен комплекс „Илинден“, гр. София

., УАСГ, София

за проекта

Архитектурата започва да съществува именно с жилищната си функция; тя е нейна първопричина и първообраз, едновременно най-позната, но и отворена за множество интерпретации. От индивидуално към колективно обитаване, типологиите се развиват и усложняват в рамките на големия град.

Тук се появява историята на „Илинден“. Наричан „първият модерен жилищен комплекс“ в София, той е строен в периода 1942-1946 г. Негов автор е арх. Тодор Горанов, който получава образованието си в Германия и бива повлиян от модернистичните течения. Интерпретирайки първата формализирана доктрина на градоустройството, той създава своя „град-градина“ в столицата.

Общинският жилищен комплекс е замислен преди войната в продължение на заложените от плана „Мусман“ принципи. В процеса до неговото реализиране Втората световна война е приключила, а с това се сменя и политическата конюнктура. Всичко, създадено под немско влияние, се отрича като „фашистко“. Това е и основната причина грижите за съхраняване на неговата комплексност да липсват и осъзнаването му като ценност да е под въпрос.

Проблемите на комплекса към днешна дата са свързани най-вече с изличаването на автентични ценностни характеристики и нарушаване на хомогенността му. Многобройни пристройки нарушават цялостния му облик, а междублоковите пространства са неглижирани.

Проектът преминава през подробна културна-историческа оценка. Най-високата ценност на жилищния комплекс е урбанистична. Единството в мащаба, пропорциите на обемите и празните пространства, въвеждането на ритъм, редуване и модулност създават специфична градоустройствена мрежа, запазена и до днес. Генералният замисъл на територията демонстрира комплексност, която е привлекателна с ниската си етажност.  Историческата стойност може да проличи от факта, че това са най-старите запазени сгради в територията – при това, групов обект, впечатляващ с мащабността си. Иновативност можем да видим в употребата на нови материали и технологии, типизация и стандартизация, комбинация от различни форми на колективното обитаване.

Проектът предлага жилищен комплекс „Илинден“ да получи статут на групова недвижима ценност с категория „местно значение“ и да се инициират предпоставки за публично-частно партньорство между собствениците и общината.

Проектът предлага конкретен архитектурен подход на намеса, който третира различните мащаби – от единна структура към отделни сгради. По отношение на териториално-устройственото ниво, е създадена нова алейна мрежа за по-добро свързване на елементите на комплекса. По-категорична намеса пробива партерното ниво, за да обвърже междублоковите пространства.

Интерпретирайки санирането „на парче“, решението за редовите жилищни сгради търси динамичен, но подреден архитектурен облик. Отворите могат да бъдат разширявани в Предлага се нов архитектурен елемент – стъклена кутия, която да „раздвижи“ фасадата откъм входовете.

По отношение на интересната редица от вилообразни сгради от север, проектът предлага външно и вътрешно преустройство. Южната фасада се „отваря“ към комплекса, за да посрещне слънцето. Дървената стреха е удължена и подчертана.  Отворите стават по-драматични, като формата на горните следва наклона на ската и засилва динамиката в силуета. Остъкляването е обобщено в горните две нива, зад които се обособяват мезонети. В по-големия се оформя открита галерия над дневната. Добавени са нови тераси и веранди. Терасите, облечени в окачена фасада, интерпретират така или иначе любимия на българите похват за цялостно остъкляване. Северната фасада се явява по-представителна и по проект тук са позволени съвсем леки отклонения от първоначалния облик.