Проект 46B: „Шевица“

Име на проекта: „Шевица“

Автор/Архитект: Мария Бадева

Вид проект: Павилион-Мастърплан за Павилион на България на Световно Експо/ Изложение

Площ- 8 000m2

От Кристалния дворец на Джоузеф Пакстън до Кулата на Густав Айфел и немският павилион на Мийс в Барселона, архитектурните постижения на Световните изложения (World Expos) винаги са очаровали със своята иновативност, различност и дързост. Временните Експо-сгради на световните изложения всеки път са били натоварени с нелеката задача да представляват и синтезират образа на цяла една нация в себе си.

Текущият проект разработва Експо-павилион на Република България за световно изложение. Временните павилиони в Световните Изложения често се асоциират с автономията в архитектурата. Вместо да проектира автономен (единичен) павилион, настоящият проект предлага пространствена сглобка от разнообразни архитектурни типологии, представляващи България. Павилионът, в неговия макро-мащаб, се превръща в едно своеобразно микроекспо в рамките на по-голямо световно изложение, където всяка държава разполага с терен до 10 000 м2.

Вдъхновен от българската Шевица - символ, изобразяващ богата бродерия, съставена от цветни геометрични и културни символи- архитектурата на българския павилион се превръща в културен сбор от различни символи и цветове, съставящи една своеобразна пространствена „шевица“, кодираща послания на здраве и просперитет, любов и хармония.

Разнообразни геометрични форми и фигури са извлечени от шевицата и транслирани в архитектурата на павилиона, образувайки генералния мастърплан на българския павилион. Всяка архитектурна типология репрезентира аспект от българската култура и история и има специфична функция в рамките на по-големия пространствен ансамбъл на павилиона. Проектът включва изложбени пространства, зони за отдих, ресторанти-кафенета, музеи, амфитеатри и градини. Всяко пространство е посветено на конкретна тема, акцентираща върху даден принос на България към света - изобретяването на киселото мляко, създаването на кирилица, производството на розово масло, както включваща и други разнообразни художествени и културни пространства.

По този начин павилионът се превръща в един микросвят на българската нация в рамките на по-голямо цяло – това на Световното изложение. Така павилионът сам по себе си е една пъстра микроекспозиция, представяща Българската нация с нейните калейдоскопични и многостранни характеристики, разнообразно население и изключително богата култура.