Проект 49B: Магазин за домашни любимци

., УАСГ, София


за проекта


„Няма по-добър психиатър в света от куче, което ближе лицето ти“
Тези думи, казани от американския професор Бен Уилямс много точно представят важното значение на животните в нашия живот. Поради тази причина в настоящия проект се предлага различна концепция за магазин за домашни любимци, в която не купуването е ключово, а общуването. Този проект представя място, в което не просто се продават домашни любимци, а осигурява постоянна интеракция хора- животни, в което те са изложени като в дом, не като в музей. По този начин сградата се превръща в място за рекреация в квартала, както за деца, така  за възрастни.
            Ситуацията се намира в един от южните жилищни комплекси на гр. София. Мястото е разположено с лице на източната част на ул. „Тодор

Каблешков“, в близост до кръстовището с ул. „Луи Айер“, в

непосредствена близост до хипермаркет, недалеч от южната част на

Южния парк. Главният пешеходен и автомобилен подход е от ул. Тодор Каблешков, като е осигурен паркинг за клиенти за 15 автомобила, както и служебен паркинг с 6 паркоместа. Връзката с Южен парк играе ключова роля в проекта, поради което пространството зад сградата е превърнато в самостоятелна градина, своеобразно продължение на разходката, започваща от парка. Рамката от високи блокове е предпоставка за третиране на покрива като пета фасада и отчитане на значението на връзката му със сградата и терена. Постройката на ЛИДЛ е естествен гръб на магазина, което дава основание за обособяване на служебна зона в северозападната му част, където се осъществява и зареждането му.
            Функционално са обособени три звена – обществено, търговско и обслужващо. От тук произтича и обемно-пространственото решение – висок обем в търговската и обществената част и нисък в обслужващата. На първото ниво се намира магазина, от което чрез стълба се достигат двете полунива, както и горният етаж, на който е разположена администрацията. На ниското полуниво е обособена демонстрационна зала, както и технически помещения,  а на горното – кафене с достъп от двора по озеленена рампа.
            Основната конструкция е стоманобетонен скелет, като покритието е с дървени панели и стоманени извити главни и второстепенни греди.   
            Архитектурният образ цели свързване на сградата с околната среда чрез плавно преливане на височините и запазване на визуалната връзка вход – сграда – двор.

Автор


Мария Пенева