Проект 57B: „Създаване на истории “

., Kingston University, London

за проекта

„Създаване на истории “е индивидуален проект, съсредоточен към адаптивното използване на съществуващо пространство. Задачата е да превърнем съществуващата сграда в театър за употреба на местно ниво.

 Обект е църква от 19-ти век в Пекъм, Лондон. Тя носи името Asylum Chapel  и е сграда с типично класическа архитектура. Обектът е построен като част от затворен комплекс с парк и жилищни сгради през далечната 1827 година. Църквата е устроена като базилика, като интериорът ѝ се е състоял от богато боядисани стени със стенописи, мраморна декорация, мемориали, витражи. През втората световна война, в църквата пада бомба която разрушава покрива, криптата под кораба, стенописите и декорацията. Като по чудо мемориалите и витражите оцеляват. В наши дни Asylum Chapel  e обявена за сграда с историческо значение втора степен, което прави фасадата ѝ неприкосновена. Интериорът не е реставриран и привлича посетители именно заради това качество. Той служи за декор на видеоклипове, в него се помещават временни събития.

Пекъм е квартал на Лондон, който в последните години се развива като водещ център на творчески индустрии и култура в града. Toй е дом на няколко големи университета по сценични изкуства и създаването на втори театър би обогатило както и студентите, така и местното население. Театърът е предвиден да се използва главно от студенти, с идеята да се превърне в място за място срещи, обменяне на идеи и трупане на практически опит. 

Концепцията на дизайна е „кутия в кутията“ и е основан на класическата представа за театър. Освен архитектурата и вътрешното разположение, концепцията се развива и на ниво материали и цветове. Те са подбрани да съответстват на театъра като институция и да подхождат на съществуващата сграда по начин, който поставя отличителна граница между нова и стара архитектура. Дизайнът залага главно на дървесината като естествен, традиционен и устойчив материал.

Съществена част от дизайна е визуалния контакт между етажите и съществуващите части, пролуките, създаващи игра между светлина и сянка и достъпността за хора със специални потребности. Дизайнът залага и на мултифункционалността на вътрешните пространства. Те могат да бъдат използвани по няколко различни начина, например коридорите стават изложбени зали, а гримьорните- работилници за костюми.

Този проект за театър предлага устойчиво оползотворяване на съществуваща сграда, като засяга глобалния проблем за рушащите се паметници на културата.