Проект 10: inflorescence

., Технически университет Виена, Технически университет Делфт, Виена, Делфт


за проекта


Проектът е ситуиран в селото Багере в централен Сенегал и главната му цел е приобщаване и сплотяване на женското население в региона. Поради икономически причини много мъже са принудени да напуснат дома си и да работят в съседните държави, в следствие на което техните жени се превръщат в основната движеща сила на агрикултурата, търговията и поминъка в Сенегал. Дизайнът е вдъхновен от местния климат и разположение и обусловен от регионалните културни и социални предпоставки, а основната мисия на проекта е изграждането на център за жени, който да бъде едновременно активно пространство за обмен на идеи и опит, но и място, където тези в нужда да получат необходимата подкрепа и подслон. За да се постигне желаното усещане за защитеност различните функции се разгръщат около вътрешния двор, който е отворен към небето и функционира като обединяващ елемент на всички обеми. Връзката е осъществена чрез замяна на масивните стени с леки отварящи се дървени панели, които също следват модулния принцип и се предлагат в един размер. Обособен заедно с главното пространство за дискусии чрез височинната разлика от три стъпала, дворът добива значението на негово външно разширение. За да се внесе светлина, въздух и визуална връзка, на останалите стени, изградени от торби, пълни с глина и пясък, са поставени универсално оразмерени прозорци. Единственото изключение е прозорецът, разположен до входа, който едновременно изпълнява функцията на гише или витрина. Затворените пространства са свързани чрез общ дървен под, който допълнително създава две отворени зони, заслонени само под покрива. Разположението на едната до входа в пряка връзка с администрацията открива възможността за преобразуване на покрития площад в седмичен пазар, където жените от общността биха могли да излагат своите изделия. Другата покрита зона в северозападната част е отдалечена и скрита от улицата, което я прави поподходяща за уединени дейности като ръкоделие, готвене или просто непринудени разговори между обитателите.
    Недостигът на питейна вода в околността и наличието на дълги дъждовни сезони са причина за втората основна точка в проекта, а именно функцията на покривната конструкция не само като заслон, а и като система за събиране на дъждовна вода. Формата на модулните елементи е вдъхновена от силуета на цвете и функционира като фуния, в чийто център се събира водата. След това тя преминава през кухо бамбуково стъбло, разположено в средата на всяка колона и се събира в глинени гърнета под дървената подова конструкция. Оттук нататък с помощта на естествения наклон на терена водата се движи чрез система от тръби, като завършва пътя си в открито корито, разположено в близост до главния път. Акумулираната вода се превръща в обществено благо, достъпно за всички минувачи. Модулните елементи са 14 на брой и създават обща покрита площ от 500 кв. м, издигната на 1-2 метра от горния ръб на стените, за да осъществи естествената вентилация на всички пространства. Бюджетът на проекта възлиза на 15000 евро и е осигурен от местни организации, както и дарителски кампании.

Автор


Ася Петкова, Венцислав Кърцелин, Карина Чичова