Проект 14: Нов живот за библиотеката в Рато

Дипломен проект за преустройство с цел подобряване устойчивостта на съществуваща сграда в Рато, Единбург, Университет в Единбург, Единбург


за проекта


Нов живот за библиотеката в Рато
Дипломен проект за преустройство с цел подобряване устойчивостта  на съществуваща сграда в Рато, Единбург

Описание
Разрушаването на сгради отдавна се приема за неразделна част от процеса на градско обновяване,  но това, което не е общопризнато е, че по-голямата част от получените ‘отпадъци’ отиват на сметището. Различен и по-устойчив модел предлага т.нар. кръгова икономика, при който материалите се използват многократно. Макар на теория този кръговрат да е ясен, реализирането му остава предизвикателна задача.

Заданието на проекта цели именно да се създаде сграда, изработена от устойчиви, иновативни, повторно използвани строителни компоненти и материали , като по този начин разглежда цялостната биография на сградата в контекста на  кръговата икономика в строителството.

Проектът за малък обществен център разглежда възможността за преустройство на библиотеката в село Рато, Единбург. Теренът се намира едновременно в природозащитената и в историческата част на Рато, близо до Юнионския канал и в миналото е бил използван като земеделска земя. Теренът бе избран с оглед на скорошното решение на общината да разруши местната библиотека. Причините за разрушаване включват, че тя изначално е поставена ‘временно’; че със своята ‘грозна’ външност тя не подхожда на облика на архитектурно-историческия резерват и състоянието й е лошо.
Съществуващата модулна сграда първоначално е била в Кирклистън и през 1998 г. е пренесена в Рато. Въпреки че е планирана като ‘временна,’ тя е в Рато вече 21 г. и е станала важно място за местното общество, където хора от всякакви възрасти са се събирали заедно да четат, да празнуват, да провеждат различни клубове по интереси.
Проектът разглежда възможността библиотеката да се запази, въпреки изтъкнатите недостатъци. Детайлно проучване и съставянето на каталог на всички нейни компоненти с техните количества, състояние, местоположение и потенциал за повторна употреба показва колко много материали, енергия и история има в нея. Ограничената палитра от материали, сухото строителство и модулността на компонентите позволяват повечето от тях да бъдат използвани повторно.
Проектът предлага сградата да се разшири, като се запази модулността на конструкцията и мащабът й, както и да се подобри устойчивостта й. Чрез използването на сламени бали, овча вълна и дървена обшивка, много от нейните несъвършенства във връзка с топлоизолацията, акустиката, въглеродния й отпечатък и комфорт са отстранени чрез използването на местни, устойчиви, дълготрайни и изгодни материали.  В избора им водещи бяха съответните им производствени процеси, характеристики, въплътен въглерод и близката наличност, както и изискванията на сухото строителство, позволяващи многократната им употреба.
Значимостта и многообразието на животински и растителни видове на територията на резервата вдъхнови създаването на ‘обитаема стена’, която осигурява подслон, места за гнездене и хранителни ресурси за различните животни, с цел да се подобри екологичната система на терена и да ангажира общността в грижите за резервата.

Дизайнът на сградата и изборът на материали, които го определят, не се ограничават до тук и сега, но отчитат нейното минало, настояще и бъдеще, за да позволят продължителен жизнен цикъл чрез многократна употреба и движение на материали и компоненти през различни места. Използването на биоразградими материали затваря кръговрата.
С минимални промени по съществуващата конструкция, проектът засилва и реагира на социалните, екологичните и историческите връзки на сградата със заобикалящата я среда. Предложението взима предвид историята на движението на сградата през различни градове и намира за стойностни „грозните,” „неподходящи“ и „временни“ компоненти на сградата, като по този начин оспорва линейния модел на използване на ресурсите и насърчава рехабилитацията и повторното използване на тази така обичана сграда от общността.  

Автор


Гергана Негованска