Проект 17: Галерия за визуални изкуства, Флоренция

., УАСГ, София


за проекта


Галерия за визуални изкуства, Флоренция
Избраното местоположение е Площадът на Микеланджело-Флоренция, Италия, на юг от река Арно. Целта на проекта е да съживи буферната зона на града като на мястото се създаде умален град на културата и изкуствата.
Площадът на Микеланджело  е датиран към втората половина на 19-ти век , а проектът е на архитекта  Джузепе Поги.  В центъра на композицията му е разположено бронзово копие на най-известната творба на Микеланджело - Давид.  Не е осъществена първоначалната идея на площада да бъдат експонирани копия на шедьоври на твореца. Затова в разработката са предвидени пространства-вътре и вън, които да изпълняват тази функция.  Самият площад представлява една наблюдателна площадка, от която се разкрива целият градски пейзаж. От север и от запад достъпът е посредством пешеходни рампи и традиционна широка стълба. Стълбището от запад е ключов елемент,  тъй като, поради ориентацията си към градската структура, е притегателна точка за всички посетители.
Подходът при проектирането  е пълен контраст със спецификата на флорентинската архитектура. Сградата се третира като скулптура, тъй като изкуството не е чисто украшателен компонент, а част от архитектурната концепция. Обемно-пространственото изграждане се основава на символиката на моста към бъдещето, което обаче е в непрекъсната връзка с  миналото. Стъкленият обем е третиран като модерна трактовка  на намиращия се в близост мост над река Арно. Следвайки установения сюжет на експониране, посетителят последователно преминава през пространствата на модерната архитектурна форма, предлагащи съвременни методи за експониране, за да приключи обиколката си по пешеходната пасарелка, пленен от красотата на флорентинския градски пейзаж. И точно това  олицетворява основната идея на проекта - непреходността на изкуството.  
Композиционните оси,  на които се основава обемно- пространственото изграждане на обекта, са  свързани с прокарването на имагинерни връзки на площада с ключови компоненти от флорентинската архитектура - катедралите Санта Мария Новела и Санта Мария Дел Фиоре. Бронзовият Давид е олицетворение на флорентинското ренесансово изкуство, а обемите гравитират около него, като се избягва буквалността и предвидимостта на овалната форма. Така самата сграда, въпреки че по своята стилистика е контрастна на флорентинската архитектура, представлява не само  жест към града, а и жест към изкуството.
Ситуирането на обемите в рамките на площада е продиктувано от намерението да се запази свободното площадно пространство в зоната, ориентирана към града. Функционалната организация на сградата основно е разделена на два блока-изложбени пространства и учебен център. Входът към Арт галерията е в композиционна и визуална връзка с подходите към площада. Изложбената част разполага със затворени изложбени зали, предлагащи съвременни методи за експониране (дигитални методи,  холограми, прожекции), както и свободни изложбени пространства с места за отдих. Интегрирането на остъкляване на подходящи места превръща паметника в центъра на площада в част от експозицията. Терасата към ресторанта на последното ниво и пешеходната пасарелка при изхода на сградата дават още една гледна точка не само по отношение на площада, но и на градския пейзаж.
По отношение на автомобилния достъп, той е осигурен  от север през съществуващите арковидни отвори в подпорната стена. Сградата разполага с две подземни нива за паркиране и спомагателни и обслужващи функции. Носещата конструкция на сградата е съчетание от монолитен стоманобетон и стомана.

Автор


Десислава Георгиева Петрова