Проект 6: ЗОНА ЦЕНТРАЛНА ГАРА – СОФИЯ

., УАСГ, София


за проекта


ЗОНА ЦЕНТРАЛНА ГАРА – СОФИЯ

ТРАНСПОРТ I ИНДУСТРИЯ I КУЛТУРА
Още от създаването му железопътният транспорт оказва изключително значимо влияние върху градовете, функционалното им зониране, облика, мрежата от транспортни и пешеходни комуникации. ЖП линията е един от основните елементи на градската среда и е отправна точка за развитието на околните територии – градските жп ареали. Трансформацията им представлява актуална и значима тема в световен мащаб.

Зоната на Централна гара - София е пример за транспортна територия, попадаща в границите на Централна градска част, която се възприема като далечна за града поради редица проблеми на локално и регионално ниво. Oсновен проблем е връзката със северна София в градоустройствен и социално-икономически смисъл.

Създаването на достъпна, свързана, привлекателна за граждани, посетители и работещи среда в тази зона е необходим етап от развитието на София като модерна европейска столица.

Дипломният проект, след обстойно проучване на темата и територията, се стреми към:

• Обвързване на северната и южната зона на проекта и по този начин създаване на връзка между центъра на града и северна София.
• Справяне с належащите пространствени и комуникационни проблеми на предгаровата зона.
• Конверсия на нефункциониращите бивши индустриални територии в обхвата в полезни за обществото сгради и пространства.
• Създаване на нови притегателни точки с обществено ползване с цел съживяване на зоната и обвързването и с културния и икономически живот на града.

Улична мрежа

Концепцията за нова улична мрежа се съсредоточава върху освобождаването на южната зона от натоварено движение и свързването ѝ със зоната на север. Това се постига чрез:

• изместване на предвиденото трасе на бул. „Д. Николаев“ на север, в периферията на ЖП линията;

• облекчаване на бул. „Мария Луиза“ чрез промяна в напречния профил и обособяването на пространство за всички участници в движението с предимство за пешеходците;

• създаването на подземна пътна връзка, продължаваща бул. „Христо
Ботев“, свързвайки го с бул. „История Славянобългарска“ на север.

Функционално зониране
Южната част се превръща в активна гарова зона с различаващи се помежду си обществени функции с безпрепятствен достъп от гарата и центъра на града, подкрепени със зелени направления.
Северната зона съчетава обществено ползване с логистичен характер с жилищни функции непосредствено до бул. „История Славянобългарска“, създавайки един общ комплекс с отлична комуникация с южния транспортен възел, която преминава и на северозапад към съществуващите логистични комплекси. Непосредствено до ЖП линията се развиват обществен център и зелена зона, които имат директна връзка с южната територия, преодоляваща задгаровите коловози.

Пешеходна структура
Новопредвидените пешеходни оси и пространства се стремят към:
• създаване на активна връзка между проектната зона и центъра на града посредством обособеното за пешеходно движение зелено преминаване по бул. „Мария Луиза“
• обвързване на южната и северната зона чрез пешеходно мостово преминаване над железопътната линия;
• установяването на три групи от публични пространства:
- прегаровият площад, освободен от натоварено автомобилно движение и обединяващ обществените структури, които го рамкират.
- задгаровият площад, който дава начало на две пешеходни направления в северна и източна посока;
- зоната, свързваща Столична митница и Трамвайно депо „Клокотница“ посредством културен комплекс с единен разпределителен център.

Зелена система
Проектът цели да създаде непрекъсната връзка между съществуващите разединени зелени зони в околността и да обедини северните и южните направления в единна зелена система. Това създава условия за отдих и рекреация и стимулира пешеходното придвижване от едната зона към другата, както и в посока историческия център.

Обществено обслужване
Общественото обслужване в двете зони се характеризира с разнообразие в предназначението и цели да обогати територията и да привлече хора от различни възрастови групи, професии, интереси др.
В южната зона се обособяват:
• транспортен възел, състоящ се от Централна гара и преместената до него автогара;
• смесен комплекс с офисни и жилищни функции в южния край на прегаровия площад;
• офисни зони към бул. „Данаил Николаев“ и бул. „Мария Луиза“;
• музеен комплекс, интегриращ съществуващата митница и трамвайно депо в единен културен ансамбъл с предвидено ново застрояване и публични пространства.
В северната зона се предвижда:
• нова концертна зала, в която завършва основната пешеходна ос, идваща от центъра на града и преодоляваща жп линията;
• логистичен комплекс, съчетаваш жилища и офиси в централния му участък и преминаващ в складова функция в периферията, включително зоните на северозапад, попадащи извън проектния обхват.

ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕНО РЕШЕНИЕ НА МУЗЕЕН КОМПЛЕКС

Концепция
Съчетаване на съществуващата Столична митница и трамвайно депо „Клокотница“ в цялостен културен комплекс, състоящ се от 3 основни музейни единици:
• Регионален исторически музей, съчетаващ сградата на митницата с ново застрояване - измества настоящето си местоположение от сградата на бившата Централна минерална баня, чиято предходна функция се адаптира към съвременните нужди на града.
• Национален исторически музей - премества се от кв. Бояна, тъй като е далечна дестинация както за туристи, така и за жителите на града.
• Транспортен музей, използващ сградата на трамвайното депо, с интегрирана многофункционална изложбена зала, която функционира както самостоятелно, така и в допълнение на музея.
Основната идея на комплекса е да съчетае изложбения елемент и неговите спомагателни второстепенни функции с обществено обслужване, правейки ансамбъла динамичен квартал с множество дейности.

Структура
Музейните сгради са достъпни от обединяващо разпределително външно пространство, започващо от основния подход, идващ от Централа гара, който продължава към амфитеатрално входно пространство в сърцето на комплекса, служещ за вход към два от музеите. В периферията са разположени обслужващи музея зони, а като отделен обем е изнесена музейна книжарница, намираща се до главния подход към комплекса. Комплексът има подземен паркинг на две нива с достъп до основното външно пространство, както и с Националния исторически музей и многофункционалната изложбена зала.

Разпределение
Партерното ниво помещава основно активните обществени функции, които не предполагат задължителен достъп до музейната част. Търговията и хранителните заведения заемат първото ниво на музейните сгради и са ориентирани към основното външно пространство. Към второстепенните пешеходни оси в периферията са разположени както работните зони към музейната част, така и работилници, отворени за обществено ползване, предлагащи дейности, свързани с изкуство, култура и занаяти.
Второто ниво на комплекса е обособено изцяло за музейни функции, като отделните обеми са свързани чрез мостове над външните обществени пространства.

Автор


Соня Янкова

Месторабота: All 1 Studio