Проект 39: Културен център "ДУПКАТА", гр. Варна

., ВСУ „Черноризец Храбър“, Варна


за проекта


       
Обектът на разработка е ситуиран в идеална градска среда, в историческия център на Стара Варна, на юг от „Княз Борис I“ , в непосредствена близост до автоподлез „Шипка“. През последните десетилетия мястото придобива нарицателното име „Дупката“. Имотът на настоящата разработка тангира главната пешеходна зона на гр.Варна – бул.Княз Борис I,  връзката между “старата” и “новата” част на града, където човекопотокът е много интензивен. Автомобилният достъп е затруднен, тъй като в близост няма достатъчно паркоместа за посетители и жители.
До 80-те години на миналия век на мястото на „Дупката“ са съществували красиви сгради, които са дефинирали силуета на някогашния бул. „Ленин“, днес „Княз Борис I“. През 1981г. местната власт събаря няколко къщи със статут на паметници на културата, с цел на мястото им да бъде построен Търговски дом. В процеса на изграждането му обаче, се разкриват археологически пластове, уникални както за града, така и в национален мащаб. През 1989г. Комисия към НИПК заключва древните останки да се съхранят на място, тъй като преместването им би било пагубно за тях. До обновяването на главната пешеходна зона през 2016г. „Дупката“, където до ден днешен има паркинг за автомобили, бе скрита от минувачите с павилиони. Впоследствие те се заменят с временна конструкция с функция на рекламно пано за културни събития. Оттогава това пространство в археологическия резерват „Античен град Одесос“ е останало като „дупка“ в сърцето на Морската столица.
В рамките и обхвата на проучването са отчетени над 25% значими паметници, сред които : археологически пластове , части от 2 крепостни стени и руини от сгради от късната античност – IV-V в.пр.н.е.
Сградата е решена като обем с два композиционни центъра: театралното сядане и  разкритите археологически останки, засилващи връзката с околните сгради и пространства. Проектът приближава мащаба на новия център до този на старите улици чрез етажността и височината си. Човешкият мащаб е основополагащ. Конструктивни колони  рамкират обема и образуват ходови линии, подчертавайки входовете към сградата. Козирката е смислово обвързване на новосъздадените динамични площадни пространства и обеми, които сами разказват своята история.
Обособяват се зони за отдих, развлечения, културни изяви и паркова среда. След изследване на пешеходния достъп се съобразяват главните подходи към сградата. Главният вход за посетители и достъпът до подземния музей са от север. Източното звено, както и многофункционалната зала са с ограничен достъп от изток. Зареждането и подходът към служебния паркинг са решени от юг.
Проектното решение включва две подземни и 3 надземни нива. Надземните нива са решени като две отделни звена, които граничат със зимната атриумна градина. Главното звено се състои от общодостъпен обслужващ сектор – фоайе с информативна рецепция, кафене и книжарница. Вертикални комуникации водят до второто ниво, където се намира тихата зона за четене. Източното звено се състои от творчески ателиета, музикални кабинети и галерии с контролиран достъп от изток. На последното ниво се намират административната част с богато озеленена тераса.
Основната концепция при проектирането на Културния център е да се запази максимално голяма част от оригиналната структура на археологическите останки, като те биват експонирани по два начина – открити и закрити. Останките са осветени и сигнирани с настилка, представляваща охранителната им зона. Закритата експозиция се формира на първото подземно ниво, където са решени изложбените пространства. На същото ниво са и паркингът за служители, складови и обслужващи помещения. Многофункционалната зала е с отделен вход от изток. Достъпът на артистите и обслужващия персонал е осигурен с отделен вход. На второто подземно ниво се образува вход за закритата експозиция. Осигурено е театрално покрито сядане за провеждане на събития на открито, с достъп от пешеходната алея. Откритата експозиция е решена в южния двор на комплекса със свободен достъп за посетители.
Фасадите са минималистични, с вертикално членение, съобразени със заобикалящите ги архитектурни ансамбли. Запазен е архитектурният облик чрез чистота и минимализъм в решението.

Благодаря на моите дипломни ръководители и консултанти!

Автор


Джули-Джесика Едмонд Керян