Продуктивният град

Драгостин Драгоев и Николай Тодоров, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София

за проекта

Проектът представя идеята за трансформиране на град Аомори ( Япония ) в продуктивен град на бъдещето, при ефективна употреба на местни ресурси, функционална териториална обвързаност, превенция на риска от природни бедствия, развитие на алтернативни енергийни източници и научно – изследователска дейност, енергоефективност на сградния фонд, внедряване на системи за развитие на градско земеделие: аеропоники, аквапоники и хидропоники, развитие на микроводорасли и нанотехнологии, производство на сгради и автомобили от 3D принтер

В рамките на града се обособяват пет тематични територии: 1) Гъсто населени градски територии, 2) Пристанищна територия за научни изследвания и добив на енергия, 3) Производствена земеделска периферия, 4) Територия за производство на сгради и автомобили от 3D принтер, 5) Територия за развитие на вертикално земеделие и превенция на риска от наводнения.

1)      Гъсто населените градски територии се характеризират с тесни улици и висока плътност на застрояване, малко на брой паркови пространства, предразположение към наводнения. Изхранването на прогресивно нарастващото население представлява основен проблем пред градовете. Продуктивният град трябва да има разработени системи за осигуряване на достъпни и достатъчни количества хранителни запаси. Поради тази причина, отделните квартални модули се преобразуват в производствени единици, допринасящи за повишаване икономическата активност на града и региона.  Високата плътност на застрояване и преобладаващото средноетажно строителство предполагат обединяването на покривните пространства на сградите във вертикална паркова система.  Покривната система се разделя на два основни тематични вида: дъждовни градини и паркови пространства, и покриви за развитие на земеделие чрез използването на аеропонични системи.  Дъждовните градини се използват за отдих и рекреация, както и за улавяне, складиране и разпределение на дъждовната вода за битови или земеделски нужди. 

 2) Пристанищната територия за научни изследвания и добив на енергия се изгражда на модулен принцип, в близост до производствено – складовата територия на града. Отделните модули представляват структури за провеждане на научни изследвания, свързани с развитие на нанотехнологии, микроводорасли, аквакултури, аквапоники, добив на вятърна и слънчева енергия. Модулите усвояват отпадъчна вода от предприятията, използвайки я като източник за развитие на микроводорасли и в последствие – производство на биогорива. В рамките на пристанищната територия се изгражда научно – изследователски център, чиято дейност се свързва с изследване на морското дъно, енергията от морските вълни, въздействието на природните елементи върху околната среда, превенция на риска от природни бедствия.

3) В Производствената земеделска периферия се насърчава развитието на микроводотасли, аквапоники, аеропоники, хидропоники, оптимизиране на съществуващия сграден фонд посредством въвеждане на мерки за повишаване на енергоефективността му – пасивна слънчева енергия, соларни панели, складиране на дъждовна вода за битови и земеделски нужди, изграждане на платформи за преразпределение на енергия от автомобили към жилищата.

4) Територията за производство на сгради и съоръжения от 3D принтер се разполага до съществуваща производствена територия ( индустриален парк ) и скоростна железопътна връзка. В рамките ѝ се разполага научно – изследователски център за производство на сгради и автомобили от 3D принтер. Тези технологиите са мобилни, което означава, че могат да бъдат доставяни до даден проблемен регион и да допринесат за скоростно изграждане на временни жилища за бедстващите.

5) В територията за развитие на вертикално земеделие и превенция на риска от наводнения, се обособяват многоетажни екологични постройки, в които се промотира развитието на вертикално земеделие, изграждат се паркови платформи за отдих и рекреация на население, складира се дъждовна вода. Сградите са изградени със странично издадени платформи като този дизайн позволява ефективното улавяне на водни количества и преразпределянето им по етажите. В територията се планира и  изграждането на „водни площади”. Водните площади представляват съвкупност от системи, които съдържат: вградени соларни панели за складиране на слънчева енергия, залесени площи за отдих и рекреация на населението, водни атракции. Целта е модулът на водните площади да бъде приложен и в други части на града, например неизползвани обширни площи за паркиране или незастроени терени като по този начин ще се компенсира липсата на зелени клинове и ще се редуцират рисковете от наводнения.